| Михаил Берберов |
|
| Роден | Михаил Ангелов Берберов
|
|---|
| Починал |
|
|---|
|
| Националност |  България |
|---|
| Работил | поет, преводач, редактор |
|---|
|
| Жанрове | стихотворение, очерк, пътепис |
|---|
| Дебютни творби | стихотворението „На старт“ (бр. 33 на в-к „Литературен фронт“ от 14 август 1952) |
|---|
|
| Съпруг | Антоанета Берберова |
|---|
Михаил Ангелов Берберов е български поет и преводач.[1][2]
Биография
Роден е на 26 февруари 1934 г. в Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град и българска филология в Софийския държавен университет.[2][1]
Работи две години в Машиностроителния завод в Шумен. След това се премества в София и е ангажиран като редактор в Радио София, в списание „Обзор“ и вестник „Народна култура“. Главен редактор на издателство „Български писател“.[2][1]
Член е на Съюза на българските писатели и на БКП. Заслужил деятел на изкуството.[2][1]
Подпомага творческото развитие на старозагорски поети.[2][1]
Умира от масивен инсулт на 9 август 1989 г. в София.[2][1]
Творчество
Автор е най-вече на поезия – както за възрастни, така и за деца.[1]
Първата публикация на Михаил Берберов е в съавторство с Рашко Стойков – статията „Наш учител“, посветена на Георги Кирков и завършваща със стихотворението „На старт“ (в-к „Литературен фронт“, бр. 33 от 14 август 1952). Подписани са и двамата автори, като е добавено: „Лит. колектив „Г. Бакалов“ – Ст. Загора“.[1]
Дебютната му книга е стихосбирката „Внук на кавалджии“ (1958).[1]
Превежда активно поезия от руски език, а от подстрочници, направени от други преводачи – от гръцки, турски, унгарски и полски език. Става известен с преводите си на Владимир Маяковски, както и на Никифорос Вретакос („Портокалите на Спарта“, 1974) и Одисеас Елитис („Ориентации“, 1980) – направени в съавторство с Марин Жечев.[2] Сред авторите, стихотворения от които превежда, са Роберт Рождественски, Имре Такач, Габор Гараи, Назъм Хикмет (в съавторство с Хасан Карахюсеинов), Кадир Масъроглу, Метин Демирташ, Мария Кендру-Агатопулу и Анна Каменска (в съавторство със Светла Гюрова).[1]
След смъртта му е публикуван представителен том с избрани негови стихове, съставен от съпругата му Антоанета Берберова и озаглавен „Избрах разпятието сам“ (2000).[2]
Библиография
- Внук на кавалджии (стихотворения). София: Народна младеж, 1958, 60 с.
- Часове на възмъжаване (очерк). София: Народна младеж, 1962, 90 с.
- И се сляха с изгрева (стихове). София: Български писател, 1964, 78 с.
- Госпожа Бомба. (поема за деца, 1965)
- Момичето с отрязаните плитки (поема за юноши). София: Народна младеж, 1965, 48 с.
- Луната в една от своите четвърти (стихове). София: Български писател, 1968, 64 с.
- Хляб, замесен с любов (стихове). София: Профиздат, 1968, 72 с.
- Звездно ято (стихотворения за деца). София: Български художник, 1969, 22 с. (художник Мира Йовчева)
- Момчета, момчета… (стихове за деца). София: Български писател, 1969, 80 с.
- Мустакатото море (поема за деца). София: Български художник, 1969, 16 с. (художник Борис Димовски)
- Отдалечен, ще бъдеш близко (стихове). София: Народна младеж, 1972, 64 с.
- Ранобуден лъч (стихове за деца). София: Български писател, 1972, 54 с.
- Морето се завръща (стихове). София: Български писател, 1974, 82 с.
- Реквием в червено (стихове). Пловдив: Христо Г. Данов, 1977, 60 с.
- Обожавам риска. (стихове, 1978)
- Гори една звезда. (поеми за деца, 1978)
- Атон – легенда жива. (пътепис, 1981)
- Причастие за душите. Избрани стихотворения и поеми. София: Български писател, 1984, 184 с.
- Усмивка с бодилче между устните. (очерци, 1985)
- Пулсации (стихове). София: Български писател, 1986, 80 с.
- Да попитаме звездите. София: Народна младеж, 1986, 184 с.
- Пристрастно око. Почти документални стихотворения. Пловдив: Христо Г. Данов, 1987, 94 с.
- Псалми на любовта (стихове). София: Народна младеж, 1990, 94 с.
Източници
Външни препратки
