„Мир за Галилея“
Израелски войски в Южен Ливан, 1982 г.
Информация
Период	6 юни 1982 – 17 май 1985 г. (основната фаза е през юни – септември 1982 г.)
Място	Южен Ливан
Резултат	• Израелски тактически победи, но цялостна стратегическа загуба.[1][2][3][4] Сирийско политическо предимство[5] • Изтласкване на ООП от Ливан[6] • Рухване на Маронитско-израелския съюз, провал да се постигне ливанско-израелски мир[7] • Засилено сирийско влияние в Ливан • Изтегляне на Израел към Израелската зона за сигурност в Южен Ливан • Продължителен конфликт между Израел и Южноливанската армия срещу Хизбула за Южен Ливан
Страни в конфликта
Израел Ливански фронт Южноливанска армия ООП Сирия Ливански национален фронт за съпротива Хизбула Амал
Командири и лидери
Менахем Бегин Ариел Шарон Рафаел Ейтан Ясер Арафат Хафез Асад Мустафа Тлас
Сили
Израел: 78 000 души, 800 танка, 634 самолета ЛФ: 30 000 души ЮА: 5000 души, 97 танка Сирия: 22 000 души, 352 танка, 450 самолета, 300 артилерийски установки ООП: 15 000 души, 80 танка, 350+ артилерийски установки
Жертви и загуби
Израел: 657 убити, 3886 ранени 9798 убити
Мир за Галилея в Общомедия

Операция „Мир за Галилея“ (на иврит: מבצע שלום הגליל, or מבצע של"ג), наричана също Първа ливанска война (на арабски: الاجتياح), е военна операция на Израел в Ливан, започната на 6 юни 1982 г., когато израелската армия нахлува в Южен Ливан. Повод стават множеството атаки и контраатаки между ООП, оперираща в Южен Ливан, и израелската армия, които вземат цивилни жертви от двете страни на границата,^[8][9][10] както и опитът на организацията Абу Нидал да убие израелския посланик във Великобритания Шломо Аргов.^[11][12] Много бързо се превръща във война срещу сирийската армия разположена в Южен Ливан. По време на бойните действия Израелската армия стига до Бейрут.

След като напада ООП, сирийските и мюсюлманските ливански сили, израелската войска, в кооперация с маронититските си съюзници и самопровъзгласилата се Свободна ливанска държава, окупира Южен Ливан, като накрая обгражда ООП и елементи на сирийската армия. Обградени в Западен Бейрут и подложени на жестоки бомбардировки, силите на ООП и техните съюзници се договарят за транзит от Бейрут с помощта на американския дипломат Филип Хабиб и защитата на международни миротворителни сили. При управлението на Ясер Арафат ООП местят щаб-квартирата си в Триполи през юни 1982 г. Изгонвайки ООП, премахвайки сирийското влияние в Ливан и установявайки про-израелско християнско правителство, оглавявано от президент Башир Джемайел, Израел се надява да подпише договор, който, според Менахем Бегин, ще даде на Израел „четиридесет години мир“.^[13]

След убийството на Джемайел през септември 1982 г., израелската позиция в Бейрут става неудържима и подписването на мирен договор става все по-малко вероятно. Възмущението от израелската роля в клането в Сабра и Шатила на палестинци и ливански шиити и разочарованието на израелското общество от войната водят до постепенно изтегляне от Бейрут към зоните, върху които самопровъзгласилата се Свободна ливанска държава има претенции в Южен Ливан, което започва след подписването на Договора от 17 май и промяната на отношението на Сирия спрямо ООП. След като израелските сили се изтеглят от по-голямата част от Ливан, започва война на лагерите между ливанските фракции, остатъците от ООП и Сирия, в която Сирия се сражава срещу бившите си палестински съюзници. По същото време шиитски войнстващи групи започват да се консолидират и да водят ниско интензивна партизанска война в зоната на израелска окупация в Южен Ливан, което води до 15 години маломащабен конфликт. Ливанската гражданска война продължава до 1990 г., когато Сирия вече има пълен контрол над Ливан.^[14]