Миноноската е специален минен съд с водоизместимост от 20 до 100 тона, въоръжен с мини или торпеда. В ред страни (Руска империя, Германия, Австро-Унгария и Швеция) разграничение между 2 класа кораби: миноноски и минни катери официално не е правено, но въпреки това минните катери имат по-малки размери, отколкото миноноските (5 – 16 тона).
Носители на прътни и буксируеми мини се наричали минни баркаси, минни катери, минни лодки, минни шлюпки. С времето в документите на Морското министерство на Руската империя се появил термина „миноноска“, от заповед на генерал-адмирала Великия княз Константин Николаевич от 15 април 1878 г.
Особености на конструкцията
Главно качество на миноноската е голямата скорост. Повишаването на скоростта се достига за сметка на облекчаване на корпуса на съда, който се строял от тънки листа висококачествена стомана. Непотопяемостта на миноноската се осигурявало с разделянето на корпуса на водонепроницаеми отсеци в седем отделения: таранно, носово, минно, прогарно, огнярско, машинно и кърмово. В кърмовото отделение се намира командирът, в него се намира щурвала, а над отделението, над горната палуба, има кула. Отгоре корпусът е прикрит от изпъкнала стоманена палуба.
Освен това голямата скорост на хода се достига за сметка на използването на машини с особена конструкция (за сметка на по-леки детайли тяхната пределна мощност е 10 – 20 пъти аналогичния показател при машините на броненосците), а също специално разработени гребни винтове и валове.
Миноноските се въоръжават с приспособления за използване на три вида мини:
прътни мини (на носови прътове с дължина 8 – 9 метра)
самодвижещи се мини конструкция на Робърт Уайтхед (в подвижни или стационарни минни апарати)
буксируема мина – първото въоръжение на първите минни катери (морска мина буксируема в атака с помощта на въже)
прътна мина – мина, закрепена на 5-метров прът пред минния катер, взривяваща се при таранен удар
метателна мина – считана за перспективна алтернатива на първите торпеда (10-дюймов морски миномет с 25 kg динамит и далечина на стрелбата 30 метра)
към 1900 г. от 111 руски миноноски построени 1878 г., на 46 са поставени морски миномети, на 43 неподвижни торпедни апарати и на 14 въртящи се торпедни апарати[1]
