Министър-председател на Сингапур

Министър-председател на Сингапур
Информация
Създаден3 юни 1959 г.
Министър-председател на Сингапур в Общомедия

Министър-председателят на Сингапур е ръководител на правителството на Република Сингапур. Той се назначава от президента и е народен представител, избран според вероятността да спечели доверието на мнозинството от депутатите. Действащият министър-председател е Ли Хсиен Лонг, който встъпва в длъжност на 12 август 2004 г.

Държавното управление на Сингапур е моделирано по Уестминстърската система. Министър-председателят управлява само с доверието на мнозинството в парламента; като такъв, министър-председателят обикновено е член на парламента и ръководи най-голямата партия или коалиция от партии. На практика министър-председателят е лидерът на партията с мнозинство в парламента.

Длъжността на министър-председателя наследява тази на главния министър през 1959 г., когато Сингапур постига самоуправление от Обединеното кралство, като щат Сингапур,[1][2] начело с Ли Куан Ю, който полага клетва като първи министър-председател на 5 юни 1959 г.[3]

Източници

  1. Hoe Yeen Nie. State of Singapore came into being 50 years ago on 3 June // Channel NewsAsia. 2 June 2009. Архивиран от оригинала на 8 July 2009. Посетен на 3 June 2009.
  2. Statesmen keep an old date // Singapore Free Press. 18 November 1959. Посетен на 20 April 2021.
  3. The Cabinet to be sworn in today // The Straits Times. 5 June 1959. Посетен на 20 April 2021.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Prime Minister of Singapore в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​