Мариана-Виктория де Бурбон (на испански: Mariana Victoria de Borbon; на португалски: Maria Ana Vitória de Bourbon, 31 март 1718 – 15 януари 1781) е испанска инфанта и кралица на Португалия и Алгарв – съпруга на португалския крал Жозе I.
Произход
Мариана-Виктория е родена на 31 март 1718 в кралския дворец в Мадрид. Дъщеря е на испанския крал Филип V от втората му съпруга Елизабет Фернезе.[1]
Годеж с Луи XV
През 1721 г. инфанта Мариана е сгодена за първия си братовчед – френския крал Луи XV.[2] Годежът е уреден от орлеанския херцог Филип II, който по това време е регент на непълнолетния Луи XV.[2] Годежът на испанската инфанта и френския крал е част от по-мащабния замисъл на френския регент, чиито планове вклюват династични бракове между двамата братя на инфантата – Луис и Карлос, и дъщерите на френския регент – Луиза-Елизабет Орлеанска и Филипина Орлеанска.[3] Инфанта Мариана пристига в Париж на 2 март същата година. По време на престоя си във френската столица Мариана Виктория живее заедно с годеника си в Лувъра. Във Франция името на испанската инфанта е променено на Мари-Ан Виктоар дьо Бурбон. Принцесата става доста популярна във френския двор където придворните я наричат "детето кралица" Не е такова отношението към нея от страна на годеника ѝ. [4] поради което след смъртта на Филип II Орлеански годежът на краля е развален и Мариана-Виктория е върната обратно в Мадрид.
Връщането на инфантата в Испания предизвиква дипломатически скандал между Испания и Франция. Скоро след това обидените испанци сключват антифренски съюз с Австрия (Договор от Виена, 1725), докато французите се ориентират към съглашение с Англия.
Принцеса на Бразилия
През 1727 г. инфанта Мариана-Виктория е сгодена за португалския престолонаследник Жозе – принца на Бразилия.[5] Двамата се женят на 19 януари 1729 г. в Елваш, Португалия.[1] В деня на сватбата си Мариана-Виктория получава титлата принцеса на Бразилия, която носи в продължение на 21 години. През това време се раждат и четирите им дъщери:[1][6]
Кралица на Португалия
След смъртта на португалския крал Жуау V Мариана-Виктория и съпругът ѝ стават владетели на огромната Португалска империя. Изключително сериозна жена, Мариана Виктория възприема независимостта и силната воля на съпруга си. Въпреки че Жозе не е верен на съпругата си, тя не се страхува да говори открито за това на публични места. Освен това Мариана-Виктория се оказва голям почитател на музиката и лова.
След силното Лисабонско земетресение от 1755, отнело живота на около 100 хиляди души, съпругът на Мариана-Виктория развива клаустрофобия и се оказва неспособен да живее в масивни сгради. Той премества кралския двор в обширен комплекс от палатки на хълмовете Ажуда. По това време властта фактически се оказва в ръцете на маркиз Помбал.
Мариана-Виктория се намесва и в събитията около аферата Тавора, когато вината за един неуспешен опит за убийството на съпруга ѝ е хвърлена върху семейство Тавора. Маркиз Помбал урежда екзекуцията на цялото семейство и най-близките му роднини и само намесата на кралицата и дъщеря ѝ спасяват от смърт жените и децата от фамилията Тавора.
През 1774 г. съпругът на Мариана-Виктория е обявен за неспособен да управлява сам и кралицата става негов регент.[7] Този пост Мариана-Виктория запазва до смъртта на Жозе I през 1777 г.[7] След смъртта на краля на престола се възкачва най-възрастната дъщеря на Мариана-Виктория Мария I, върху която Мариана-Виктория упражнява силно влияние.[7]
Следващи години
През цялото време Мариана-Виктория поддържа активна кореспонденция с испанските си роднини. През октомври 1777 г. тя се завръща в родината си, гостувайки повече от година на брат си крал Карлос III. През това време тя живее в Аранхуес,[8] където се опитва да уреди династични бракове между внуците си и племенниците си. Плод на усилията ѝ са браковете между испанския инфант Габриел и внучка ѝ – инфанта Мариана-Витория, и между испанската инфанта Карлота-Хоакина и бъдещия португалски крал Жуау VI.
Мариана-Виктория умира на 15 януари 1781 г. в Реал Барака де Ажуда (Кралската палатка), Лисабон.
Бележки
Източници
- Armstrong, Edward. Elisabeth Farnese: The Termagant of Spain. 1892.
- Myrl, Jackson-Laufer Guida. Women rulers throughout the ages: an illustrated guide. ABC-CLIO, 1999. ISBN 978-1-57607-091-8.
- Pevitt, Christine. The Man Who Would Be King: The Life of Philippe d'Orléans, Regent of France. London, Phoenix, 1997. ISBN 978-0-7538-0459-9.
- Roberts, Jennifer. The Madness of Queen Maria: The Remarkable Life of Maria I of Portugal. London, Templeton Press, 2009. ISBN 978-0-9545589-1-8.
.svg)
