Село Малки Вършец се намира на около 37 km северозападно от центъра на град Габрово, 13 km северозападно от град Севлиево и 22 km изток-югоизточно от град Ловеч. Разположено е в средната част на Предбалкана, в Севлиевските височини, по полегатите долинни склонове на пресичащ селото от северозапад на югоизток малък ляв приток на река Крапец, която на около километър и половина южно от селото тече към язовир Александър Стамболийски и се влива в теснината при началото му, малко след устието на река Росица. Надморската височина в селото при сградата на читалището е около 372 m, на север нараства до около 380 – 400 m, а на югозапад и запад – до около 400 – 420 m. На около 2 km северозападно от селото се намира възвишението Вършец (498,7 m), а на около 1,5 km югозападно – възвишението Кайлъка (418,4 m)[2].
Населението на село Малки Вършец, наброявало 1541 души при преброяването към 1934 г., намалява до 459 към 1985 г., 302 към 2001 г. и 148 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.[3]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 215 лица, за 144 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 59 – към „турска“, за 10 – към ромска и за останалите не са посочени данни в източника.[4]
История
През 1934 г. дотогавашното населено място село Сръбè[5] е преименувано на село Малки Вършец[6]
Църква
Църквата „Свети Пророк Илия“ в село Малки Вършец е построена през лятото на 1879 г. и е осветена през януари 1880 г.[7][8].
Училище
Според кратка историческа справка от учителя Христо Пушкаров, учителствал в селото през периода 1900 – 1905 г., първото училище в село Сръбè е открито през октомври 1858 г. в частна къща в Рачевска махала. От 1860 до 1862 г. в селото не е имало училище по липса на учители, затова децата са ходели на училище в съседното село Градище. Застой в училищното дело в селото поради липса на учители е имало и в по-късен период.[9]
Като начално, училището в село Сръбè (Малки Вършец) съществува от 1889 г. – с една паралелка. През 1909 – 1910 г. е построена училищна сграда с четири класни стаи и една учителска стая. Понеже училищната сграда не може да побере всички ученици, за учебни стаи на началното училище се използвани и помещения от съседни частни къщи. Открит е прогимназиалрн[10] курс и от 1921 до 1923 г. се откриват последователно I, II и III прогимназиални класове. Прогимназията е просъществувала самостоятелно до 1935 г., когато към началното училище са направени пристройки и училището става основно.[9] През учебната 1953 – 1954 г. поради намаляването на броя на учениците се сливат І и ІІ клас. Сливането на класове продължава и през следващите учебни години, като през 1956 – 1957 учебна година се засяга и средната степен. От 1972 г. училището се закрива и учениците са пренасочени да учат в село Крамолин.[11]
Кредитна кооперация
На 29 юни 1908 г. в село Mалки Вършец (тогава село Сръбе) е основано кооперативно сдружение под наименованието Земеделско спестовно заемно дружество „Пробуда“. Приет е и първият устав, като целта на дружеството е била: развиване на спестовността, доставка на земеделски инвентар и подпомагане на умственото и нравствено издигане на членовете на дружеството и другите жители на селото. Дружеството е снабдявало населението с хранителни продукти, приемало е влогове, кредитирало е селяните за доставка на земеделски инвентар и други. През март 1921 г. дружеството е преименувано на Кредитна кооперация „Пробуда“ (Популярна банка – село Малки Вършец). Кооперацията приема спестовни влогове, отпуска заеми, доставя стоки и инвентар, изкупува земеделски произведения. На 1 май 1925 г. се открива потребителен магазин.[12]
На 26 март 1948 г. кредитната кооперация в село Малки Вършец се трансформира на Всестранна кооперация „Спасител“. Дейността на всестранната кооперация се изразява в следното: търговия на дребно, обществено хранене, изкупуване на селскостопански произведения, месодобив, хлебопроизводство, изваряване на ракия, млекопреработване и други. Влогонабирането и заемите отпадат от дейността на кооперацията и преминават към държавната спестовна каса. От 15 септември 1952 г. всестранната кооперация се преименува на Селкооп „Спасител“ – село Малки Вършец, а от 19 април 1958 г. – на Потребителна кооперация „Спасител“. През този период отпадат от кооперацията дейностите месодобив и млекопреработване. През януари 1976 г. е взето решение за сливане на кооперацията в Малки Вършец с Потребителна кооперация „Искра“ – село Градище при запазване на двата управителни съвета.[13]
Читалище
Първото читалище в село Малки Вършец е основано през март 1909 г. под наименованието „Искра“. Инициатор на основаването му е бил тогавашният учител в селото Гочо Москов от Севлиево, по-късно лекар-хирург, професор в Софийския университет. Първоначално дейността на читалището се е изразявала в набиране на нови членове, набавяне на книги, списания и вестници за библиотеката, уреждане читалня в празнични дни в тогавашното училище, изнасяне на сказки[14] и представления с участието на учителите и по-будни селяни. Войните (1912 – 1918 г.)[15] стават причина да бъде преустановена дейността на читалището. През пролетта на 1918 г. група ученици от селото, учещи в Педагогическото училище в Севлиево, основават дружество под наименованието „Ученическа библиотека – Труд“. За целта всеки от тях подарява част от своите книги и така е положено началото на общата библиотека с около 100 тома. През лятната ваканция на 1918 г. библиотеката е преместена от Севлиево в Малки Вършец. При настъпването на новата учебна 1918 – 1919 г. библиотеката отново е пренесена в Севлиево, където се ползва от гимназията. След завръщането на учениците гимназисти в селото, на 12 юли 1919 г. общоселско събрание решава ученическата библиотека да се преобразува в читалище с име „Труд“. Прибрани били и запазените книги и покъщнината (маси, пейки и други) на старото читалище „Искра“. През 1934 г. читалището участва в общия строеж на общинския кооперативен и читалищен дом в центъра на селото, след завършването на който в определената за него част са пренесени библиотеката, наброяваща вече към 2000 тома, списания и други. Уредена е и просторна читалня.[16] През 1960 г. е открита новопостроената читалищна сграда, която разполага с библиотека и салон (200 места) за представления, концерти, кинопрожекции и други. Читалището е преименувано на името на загиналия партизанин Георги Христов. От 1968 г. отпада членският внос и читалището преминава изцяло на държавна издръжка. С решение от 20 ноември 1997 г. на Габровския окръжен съд, читалище „Искра“ – село Малки Вършец е вписано[17] в регистъра за юридически лица с нестопанска цел, с предмет на дейност – да създава, опазва и разпространява духовните ценности, да развива творческите способности и задоволява културните потребности на населението в село Малки Вършец.[18]
ТКЗС
На 22 януари 1946 г. при Популярната банка (Кредитната кооперация) – село Малки Вършец се основава Трудово-земеделски производителен отдел със самостоятелен баланс и сметка. Дейността на отдела е: растениевъдство, овощарство, лозарство, ливадарство[19], винарство, животновъдство, пчеларство, млекопреработване и други. След ликвидирането през 1948 г. на Популярната банка, трудово-земеделският производствен отдел преминава към новообразуваната Всестранна кооперация в селото. През август 1950 г. общото събрание на членовете на отдела приема примерния устав на ТКЗС и отделът се обособява в отделно юридическо лице под името Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) "Единство” – село Малки Вършец. Освен основна дейност, стопанството се занимава и с допълнителни дейности, като според нуждите е откривало и странични предприятия. На 1 януари 1959 г. ТКЗС "Единство” – село Малки Вършец, ТКЗС „9 септември“ – село Градище и ТКЗС „Втора петилетка“ – село Дебелцово се обединяват в Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) – село Малки Вършец. Реформите в селското стопанство през следващите години превеждат първоначалното ТКЗС през организационните форми Държавно земеделско стопанство[20], Аграрно-промишлен комплекс и структурни подразделения. От 1 януари 1990 г. земеделското стопанство се преименува в Трудово кооперативно земеделско стопанство – село Малки Вършец. С решение от септември 1992 г. Габровският окръжен съд прекратява и обявява в ликвидация стопанството и назначава ликвидационен съвет по § 13 от Преходни и Заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ[21], а през 1995 г. по разпоредби в ЗСПЗЗ[22] е прекратена дейността на ликвидационния съвет и стопанството е заличено от регистъра на окръжния съд.[23]
↑Речник на българския език Ливадàрство, мн. няма, ср. Сел.-стоп. Клон от растениевъдството, който осигурява необходимото количество зелена трева и сено за изхранване на селскостопанските животни.
↑§ 28, ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) (обн. – ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.)
