Македонската студентска корпорация „Шар“ е организация на студентите в Софийския университет, бежанци от областта Македония, съществувала от 1935 до 1944 година.

Организацията е основана в 1935 година, като секция на Българския национален студентски съюз. Наследник е на Македонското студентско дружество „Вардар“, закрито от режима на деветнадесетомайците след преврата в 1944 година. Основатели са студентите македонци Христо Огнянов, Аспарух Миников, Стоян Бояджиев, Борис Междуречки.^[1]

Македонската студентска копрорация си поставя за цел да продължи дейността на дружество „Вардар“ и да възпитава членовете си в духа на българско родолюбие. Основни дейности чрез които „Шар“ осъществява възпитание и просвета са множество беседи и празнуване на известни събития и почитане на личности, свързани с борбите за освобождение и обединение.^[1] Пред членовете на студенстката корпорация изнасят лекции едни от най-изтъкнатите учени от Софийския университет, сред които са Иван Дуйчев, Александър Балабанов, Владислав Алексиев и други.^[2] Членовете на дружеството дейно участват в организирането и провеждането на протестни акции и демонстрации на цялата българска младеж срещу Ньойския договор, заради което много от студентите в дружеството са преследвани, арестувани и малтретирани от полицията.^[1][3] През октомври 1938 година Македонската студентска корпорация „Шар“, заедно с македонските дружества в чужбина, Българския народен студентски съюз, Тракийския младежки съюз, Съюза на добруджанските младежи, Западнопокрайнската младежка организация и други младежки организации, изпращат меморандум до министрите на народното просвещение, на войната, на вътрешните работи и до председателя на Народното събрание, в който се заявява между другото, че на 27 ноември 1938 се навършват 19 години от разпокъсването и оковаването на България във веригите на Ньойския договор.^[3]

През 1939 година наброяващата над 1500 души корпорация „Шар“ е забранена, а имуществовото ѝ е конфискувано. През септември 1941 година дейността и е възстановена и получава помощи от Министерство на просвещението, ръководството на Софийския университет, бежанските организации, общественици и други. Развива активна дейност в новоосвободените земи и в Егейска Македония. През 1942 година издава специален юбилеен брой на вестник „Свободна Македония“. Някои от членовете ѝ се включват в организации като „Охрана“.^[4]

Закрита е след Деветосептемврийския преврат през 1944 година.^[1][5][6]

п б р Македонски емигрантски организации в България 1878 - 1918 година Българомакедонска лига (1880) · Македонска дружина (Пловдив, 1880) · Славянско благотворително дружество (София, 1880) · Българомакедонско благотворително дружество (София, 1880 – 1884) · Българомакедонско благотворително дружество (Русе, 1884 – 1886) · „Македонски глас“ (1884 – 1885) · Македонско дружество (1885) · Българомакедонски централен революционен комитет „Искра“ (1885) · Македоно-одринска организация (1895 – 1905) · Благодетелен съюз (1905 – 1912) · Съюз на македонските емигрантски организации (от 1905) след 1918 година Временна комисия на македонските братства в България (1920 - 1921) · Македонска федеративна емигрантска организация (1921 - 1923) · Македонско студентско дружество „Вардар“ (1920 – 1934) · Илинденска организация (1921 – 1947) · Съюз на македонските младежки организации (1923 – 1934) · Македонски научен институт (от 1923) · Младежка културно-просветна организация „Тодор Александров“ (1925 – 1938) · Македонски женски съюз (1926 – 1934) · Съюз на македоно-одринските опълченски дружества в България (1932 – 1944) · Македонска студентска корпорация „Шар“ (1935 – 1944) · Съюз на македонските организации (от 1998)

Портал „Македония“