Магула (Кожанско)

Вижте пояснителната страница за други значения на Магула.
Магула
Μαγούλα
— село —
Гърция
40.2383° с. ш. 21.8464° и. д.
Магула
Западна Македония
40.2383° с. ш. 21.8464° и. д.
Магула
Кожанско
40.2383° с. ш. 21.8464° и. д.
Магула
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКожани
Надм. височина313 m

Магу̀ла (на гръцки: Μαγούλα) е историческо село в Република Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.

География

Магула е било разположено южно от Кожани, между селата Гоблица и Ано Ваница.[1]

История

В Османската империя

В края на ХІХ век Магула е малко гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Магула (Magoula) живеят 60 гърци.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Магула има 51 гърци.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Магула е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 10 къщи.[4]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Магула (Magoula), Кожанска каза, живеят 40 гърци елинофони християни.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лагула (Lagoula) има 50 гърци.[6]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. В преброяването от 1913 година се води без жители, а в това от 1920 година - с 1 жител.[7]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 0[7] 1[7]

Бележки

  1. ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  2. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  4. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
  7. ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 319. (на македонска литературна норма)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“