Магнитен запис или магнитна памет е записът на данни, звук и видео върху магнитни материали. Методът за запис използва различните модели на намагнитване и размагнитване за съхранение на информацията и представлява вид енергонезависима памет. В зависимост от полето на приложение, термините на английски се различават: в компютърната терминология се предпочита магнитна памет[1] (на английски: magnetic storage), докато в звукозаписната и филмовата индустрия се предпочита магнитен запис (на английски: magnetic recording).
Първите успешни опити за разработване на магнитна памет са барабанните памети, които съхраняват информацията като намагнитени области върху метален цилиндър (барабан). Изобретението е на Густав Тошек от Австрия от 1932[2][3], но според други автори принос има и Екерт[4] Магнитните барабани се използват като компютърна памет няколко десетилетия докъм 1960-те.
Друго приложение на магнитен запис е магнитната лента с информация върху банковите карти.
Източници
↑Тужаров, Христо. Компютрите отвън и отвътре. 2007. Магнитна памет – покритие от магнитно чувствителен материал, който се преориентира под въздействие на магнитно поле, като се променя позитивно или негативно в съответствие с бита данни.Архив на оригинала от 2017-01-25 в Wayback Machine.
↑Tauschek G., Setting Device for Calculating Machines and the like, US Pat. No. 1,880,523, filed Oct 18, 1929, granted Oct 4, 1932
↑Magnetic drum // Virtual Exhibitions in Informatics. Архивиран от оригинала на 2006-06-21. Посетен на 21 август 2011.