Завършва мъжката гимназия в Русе. След това учи 2 години медицина в Букурещ. По-късно завършва Военното училище в София. От 1908 г. е подпоручик в българската армия.[6] Служи в 36-и пехотен козлодуйски полк и 16-и пехотен ловчански полк, като ротен командир в инженерната работилница и към Железопътната бригада. След спечелен конкурс на военното министерство заминава за Великобритания, където завършва авиация. Участва в Балканските и Първата световна войни, като през 1915 г. е тежко ранен и изпада в кома. След войната е подполковник и началник на техническа служба в инженерна работилница. През 1919 г. е уволнен от служба. Става привърженик на учението на Петър Дънов. Издава няколко книги, сред които са Ясновидството и ясновидските предсказания на Лулчев, Обществен морал и Дънов и други. Издава вестниците и списания Алфа, Ратник на свободата и Живот. По-късно става съветник на цар Борис III.[7][8] В художествената литература и в политическата публицистика от това време го наричат „Българския Разпутин“.[1]
Женен е за Ангелина (Гела) Радойкова, дъщеря на генерал Станчо Радойков, загинал при атентата в църквата „Света Неделя“. Жената на Лулчев е убита на 17 срещу 18 май 1930 г. от ученичката ѝ по пиано Малина Тимева и майка ѝ, за да прикрият кражбата на бижутата ѝ. Двете получават смъртна присъда, заменена с доживотна. В затвора Малина Тимева става близка с Цола Драгойчева.[9]
След Деветосептемврийския преврат Любомир Лулчев е арестуван на 6 октомври 1944 г. Осъден е на смърт от т.нар. Народен съд като съветник на цар Борис III и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.[1] Междувременно след завземането на властта от комунистите Малина Тимева е освободена и действа като отечественофронтовка, а Цола Драгойчева изрично набелязва Любомир Лулчев в списъка за хора със смъртни присъди.[10]
Книги
Мистични съчинения
Възкресение (1928)
Кръстопът (1932)
Думите на видния странник Буди-Са (1934)
Хигиена: Здрав и млад (1937)
Зазоряване: Когато ний, живите станем (1938)
В светлината на учителя
При Адепта (1938)
Вечният извор (1939)
В светлината на Учителя (1940)
Съвременния обществен морал и Дънов (1922)
Новият ден – разработка от Лулчев по беседа на Учителя (1940 г.)