PROFILPELAJAR.COM

Андрей Лулчев
	Андрей Лулчев
български офицер, народен представител
Роден	1896 г. Плевен, Княжество България
Починал	26 юни 1944 г. (48 г.) София, Царство България
Награди	Военен орден „За храброст“; Железен кръст
	Народен представител в:; XXV ОНС

Андрей (Андро) Христов Лулчев е български военен, македоно-одрински опълченец, общественик, народен представител в XXV обикновено народно събрание.

Биография

Произход

Андро Лулчев е роден в 1896 година в Плевен.^[1] Внук е на Андрей Лулчев, български възрожденец от Копривщица, съратник на Васил Левски,^[2] един от ръководителите на революционния комитет в Оряхово.^[3] Брат е на Любомир Лулчев^[4]^[5] и племенник на Коста Лулчев.^[6]

Военна кариера

Още като ученик в гимназията в Русе, при избухването на Балканската война тайно от семейството си постъпва като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Зачислен е в Девета велешка дружина и взима участие във всички сражения, проявявайки голяма храброст. По време на Първата световна война е във Втори полк на Македонската дивизия. Награден е с орден „За храброст“ III степен. В школата за запасни офицери в Скопие под ръководството на полковник Борис Дрангов става офицерски кандидат и е назначен за взводен командир в картечната рота на Шести полк на Софийската дивизия. Участва в бойните действия в Добруджа и е награден с кръст „За храброст“ II степен. Сражава се и на Южния фронт.^[1] В сражението на кота 1248 през май 1917 година е тежко ранен, в гърдите с нож и в главата с два куршума, и пада в плен, но при контратака другарите му го намират и отнасят в болницата за лечение.^[7] През септември 1918 година, когато на фронта се почувства остра нужда от офицери, Андро Лулчев, все още в болница и движещ се с патерици, заминава за фронта. През септември 1918 г. по време на войнишкия бунт убеждава около 4000 разбунтувалите се войници да хвърлят оръжията. Той е един от най-близките сподвижници през тия дни на министър Михаил Такев.^[2]

Общественик

От многобройните си рани остава инвалид.^[7] Участва активно в обществения живот. Включва се в изграждането на Съюза на пострадалите от войните, основава офицерското дружество „Инвалид“ и е първият му почетен член. Касиер е на комитета „Пенчо Славейков”. Основател на комитета „Полковник Дрангов” и негов подпредседател.^[2]

Председател на Софийското македоно-одринско опълченско дружество. Избран с абсолютно мнозинство и за председател на Македоно-одринските опълченски дружества в България.^[2]

Редактор е на в. „Ратник на свободата” и на „Военно слово”.^[2]

Написва книгата „Септемврийски дни - 1918 година”. Съставя книгата „Най-нужното за живота”. Автор на статии и разкази.^[2]

Народен представител

На 14 януари 1940 година е избран за народен представител в XXV обикновено народно събрание.^[2] Подписва се под инициираното от Димитър Пешев писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортирането на българските евреи.^[8]^[9]

Умира на 26 юни 1944 година.^[10]

След Деветосептемврийския преврат е съден посмъртно от Втори състав на т.нар. Народен съд.^[11] Осъден е посмъртно на конфискация в полза на държавата на целия имот, останал в наследство на наследниците.^[12]

Награди

За героизма си е награден с два войнишки ордена за храброст и произведен подпоручик, с офицерски кръст за храброст, с германския „Железен кръст“ и с турски орден за храброст.^[13]

Трудове

Книги

Септемврийски дни - 1918 година. Лични спомени (1926, 2020)^[14]
Кабинет Дафер. Да си отидат ли? (1925)^[14]
Упътник за използване минералните бани в България (1940)^[14]
Три речи (1942)^[14]

Статии

Сто двадесет и пет г. от рождението и 80 г. от смъртта на Борис Дрангов. Съавтори: Валентин Колев, Никола Жеков, Андро Лулчев, Чудомир, Федя Чьорни^[14]

Документи

Ценни документи на Андро Лулчев, свързани с историята на Македония през Втората световна война, се намират в архива на брат му Любомир Лулчев в Централния държавен архив.^[5]

Бележки

↑ ^а ^б Р. К. Андро Лулчевъ // Български доброволец. Вестник на Съюза на Македоно-одринските опълченски дружества в България VI (1). с. 3.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Андрей Лулчев. Биографически бележки // Кръстев, Вергилий. Изгревът на Бялото братство Т. 21.
↑ Оряхово. Из миналото на Оряхово // kartanavremeto-vratsa.org. Посетен на 30 ноември 2023.
↑ Костенцева, Райна. Моят роден град София преди 75 години и после. София, Издателство на ОФ, 1979. с. 222.
↑ ^а ^б Билярски, Цочо В. Любомир Лулчев – една от невинните жертви на Народния съд // sitebulgarizaedno.com. Посетен на 30 ноември 2023.
↑ Цветанов, Борис. Коста Лулчев и други Лулчеви – живот за България // desant.net. 9 март 2022. Посетен на 30 ноември 2023.
↑ ^а ^б Р. К. Андро Лулчевъ // Български доброволец. Вестник на Съюза на Македоно-одринските опълченски дружества в България VI (1). с. 3 – 4.
↑ Лилков, Вили. Oт 43-та народни представители спасили българските евреи 40 са осъдени от Народния съд // 168chasa.bg. 2 февруари 2021. Посетен на 30 ноември 2023.
↑ Бояджиев, Христо. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 71.
↑ Народен съд. Втори състав. Некролог на народния представител Андрей Христов Лулчев
↑ Народен съд. Втори състав. Андрей (Андро) Христов Лулчев
↑ Присъда на народните представители от XXV ОНС, постановена от Втори състав на Народния съд в София // narodensud.archives.bg. 2 февруари 1945.
↑ Р. К. Андро Лулчевъ // Български доброволец. Вестник на Съюза на Македоно-одринските опълченски дружества в България VI (1). с. 4.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Лулчев, Андро Христов // plus.cobiss.net.

[:0-1] а ^б Р. К. Андро Лулчевъ // Български доброволец. Вестник на Съюза на Македоно-одринските опълченски дружества в България VI (1). с. 3.

[:1-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Андрей Лулчев. Биографически бележки // Кръстев, Вергилий. Изгревът на Бялото братство Т. 21.

[3] Оряхово. Из миналото на Оряхово // kartanavremeto-vratsa.org. Посетен на 30 ноември 2023.

[4] Костенцева, Райна. Моят роден град София преди 75 години и после. София, Издателство на ОФ, 1979. с. 222.

[:5-5] а ^б Билярски, Цочо В. Любомир Лулчев – една от невинните жертви на Народния съд // sitebulgarizaedno.com. Посетен на 30 ноември 2023.

[6] Цветанов, Борис. Коста Лулчев и други Лулчеви – живот за България // desant.net. 9 март 2022. Посетен на 30 ноември 2023.

[:2-7] а ^б Р. К. Андро Лулчевъ // Български доброволец. Вестник на Съюза на Македоно-одринските опълченски дружества в България VI (1). с. 3 – 4.

[8] Лилков, Вили. Oт 43-та народни представители спасили българските евреи 40 са осъдени от Народния съд // 168chasa.bg. 2 февруари 2021. Посетен на 30 ноември 2023.

[9] Бояджиев, Христо. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 71.

[10] Народен съд. Втори състав. Некролог на народния представител Андрей Христов Лулчев

[:3-11] Народен съд. Втори състав. Андрей (Андро) Христов Лулчев

[12] Присъда на народните представители от XXV ОНС, постановена от Втори състав на Народния съд в София // narodensud.archives.bg. 2 февруари 1945.

[13] Р. К. Андро Лулчевъ // Български доброволец. Вестник на Съюза на Македоно-одринските опълченски дружества в България VI (1). с. 4.

[:4-14] а ^б ^в ^г ^д Лулчев, Андро Христов // plus.cobiss.net.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

PROFILPELAJAR.COM

Андрей Лулчев

Биография

Произход

Военна кариера

Общественик

Народен представител

Награди

Трудове

Книги

Статии

Документи

Бележки

Read other articles:

Piala Dunia Antarklub FIFA 2025

How I Met Your Mother (musim 8)

Terre rare

Kerusuhan rasial Singapura 1964

Windowing system

Charles K. Kao

The Measure of a Man (1916 film)

René Prévost

Fitness (Apple)

Govind Narain

Египтопитек

Chris Columbus

Porza

Thracian Bulgarians

William Howard Stein

John G. Stoessinger

أتراك

1900年美國總統選舉

Atlantic Books

مباراة الأرجنتين وإسرائيل في مدينة القدس