Той е син на фон Зигмаринген и брат на Манеголд фон Зигмаринген († сл. 1083). Лудвиг и брат му са споменати през 1083 г. в Хератскирх (при Заулгау) като свидетели на документ за манастирКьонигзегвалд.
Рихинца наследява замък Шпитценберг и околната територия и така се основава линията Зигмаринген-Шпитценберг-Хелфенщайн. Лудвиг построява в края на 11 век замък Шпитценберг при Кухен в областта на Гьопинген, на територията на наследството на Рихинца, и се нарича на него. От замъка са останали малко останки от стените.
Рихинца е погребана сл. 1110 г. в църквата Всички Светии в Шафхаузен, Швейцария.[4] Синовете им Улрих, Лудвиг и Манголд фон Зигмаринген правят дарения на манастир Санкт Георген в Шварцвалд.
Heinz Bühler: Richinza von Spitzenberg und ihr Verwandtenkreis. Ein Beitrag zur Geschichte der Grafen von Helfenstein. In: Württembergisch Franken, Heft 58, 1974
Rainer Schreg, Aline Kottmann: Archäologie und Geschichte der Burg Spitzenberg (Gemeinde Kuchen, Kreis Göppingen). In: Hohenstaufen, Helfenstein. Nr. 8, 1998, ISBN 3-87437-410-6, S. 9 – 54.
Allgemeine deutsche Real-Enzyklopädie für die gebildeten Stände: Conversations-Lexikon, Band 10, F. A. Brockhaus, 1867, S. 579 (Digitalisat)
Oswald Gabelkover: Historia und Beschreibung des uralten Geschlechts der Grafen von Helfenstein von 860 bis 1604. In: Württembergische Geschichte. Württ. Landesbibliothek Stuttgart, Cod. Donaueschingen 591, Bl. 109v, 1539 – 1616
Heinrich Friedrich Kerler: Geschichte der Grafen von Helfenstein – nach den Quellen dargestellt. Ulm, 1840 (digital)
Heinrich Friedrich Kerler: Urkunden zur Geschichte der Grafen von Helfenstein. Ulm 1840. (digital)
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 265.
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 61.