Лагерите (от немски: Lager) са механизми, най-често машинни елементи, които ограничават относителното движение до определени посоки и намаляват триенето между движещите се части.[1] Типичен пример са аксиалните лагери, които улесняват въртенето около една ос, но ограничават преместванията в напречно направление. Разработени са различни видове лагери според направлението на основните сили на натоварване, които е нужно да понасят.
Още в древността, когато хората са строили значими за тях сгради, са използвали прости ролкови механизми, като кръгли дървени трупи, които се използват, може би дори по-рано от откриването на колелото., по които са се придвижвали различни тежести – гранитни мраморни и варовикови плочи и блокове.
Принцип на действие
Лагерът (в класическият си вид) привежда триенето между движещите се части от триене при плъзгане, в триене при търкаляне. Търкалящите се тела винаги се движат с половината по големина скорост спрямо неподвижната и подвижната гривна. По време на работа те са подложени на центробежни сили.
Жлебът (4) е с формата на търкалящите тела, но не съвсем плътно тъй като това би довело до блокиране на лагера при неговата работа и загряване. Почти всички видове лагери се нуждаят от смазващо вещество, което намалява износването, триенето и прегряването на лагера. Видът на смазващото вещество зависи от скоростта на движение и динамичното натоварване, температурата и режима на работа, запрашеността и влагата в работната среда. За предпазване на лагера от замърсители повечето производители поставят предпазни щитове на външната гривна. Това обаче не е възможно при някои по-сложни видове лагери и в случаите, когато периодът на експлоатация се очаква да е много по-продължителен от годността на смазката.
Класове на прецизност
За различните приложения се произвеждат лагери с различен клас на точност, като от това зависи и цената на крайния продукт.
Основните характеристики, които определят точността са:
Доколко жлебът на гривните, формата на търкалящите тела и сепараторът съответства на перфектен кръг.
До каква степен са полирани работните повърхности.
В какви граници е радиалното и аксиално отклонение (луфт).