Курико (на испански: Curicó) е град в Чили. Столица и най-голям град на едноименната провинция в регион Мауле. Площта на града е 20,50 km², а на едноименната община – 1328,4 km². Към 2012 г. населението на града е 100 506, а на общината – 136 954 души. Курико е известен като колоездачната столица на Чили, а по света – със своето вино.
Етимология
Името на града идва от езика мапуче и означава „черна вода“.
История
Централният площад през 1901 г.
Курико е основан под името Сан Хосе де Буена Виста през 9 октомври1743 г. от Хосе Мансо де Веласко, по това време Кралски губернатор на Чили. Четири години по-късно Хуан Мануел Росас решава да премести града на около пет километра на север заради високата влажност на първоначланата локация. През 1830 г. Курико е обявен за град. На 1 декември1928 г. градът е разрушен от земетресението в Талка с магнитуд 7,9 по скалата на Рихтер, а година по-късно е построен наново. На 27 февруари2010 г. Курико е един от най-сериозно засегнатите градове от второто по сила земетресение в историята на Чили с магнитуд 8,8 по Рихтер, като са разрушени 90% от старата част на града, които съставляват 60% от цялата площ на града.[1][2]
География
Курико се намира в плодородната Централна долина, на около 190 km южно от Сантяго и около 60 km североизточно от столицата на регион Мауле Талка. Разположен е между реките Лонтуе и Тено, съответно на юг и север от града.
Климат
Климатът в Курико е средиземноморски по класификацията на Кьопен. Лятото (ноември-март) е сравнително горещо и сухо с максимални температури около 35 °С в най-горещите месеци. Зимата (юни-август) е влажна със средни максимални температури 12 – 14 °С, средни минимални 4 – 5 °С и абсолютни минимални не повече от -6 °С. През август 2007 г. в Курико вали сняг за първи път от 60 години.[3]
Благодарение на плодородните почви, основните отрасли на икономиката са земеделието – отглеждат се предимно ябълки, череши, грозде, киви, червено цвекло, домати, пшеница, царевица и др. – и винарството. Курико е част от лозаро-винарския регион Централна долина, най-плодородния и най-популярния на международно равнище в страната.[5] В лозарските масиви около Курико се отглеждат най-много различни сортове грозде в сравнение с останалата част от Чили, като доминиращи са каберне совиньон и каберне блан.[5]
Транспорт
През Курико минава Рута 5, част от Панамериканската магистрала, като по този начин градът има директна връзка с повечето големи градове на север до Арика и границата с Перу и на юг до Пуерто Монт, включително и със столицата Сантяго. В курико има три автогари. Железопътната гара обслужва влакове на държавната железопътна компания до градове като Сантяго, Ранкагуа, Талка, Чилан, Лаха, Лос Анхелес, Консепсион, Темуко, Осорно и Пуерто Монт, както и на регионална компания до Сантяго, Ранкагуа, Сан Фернандо, Молина, Талка, Линарес и др. В северозападната част на Курико се намира летище Генерал Фрейре, което обслужва пътнически, товарни, частни и военни самолети.
Спорт
Курико е колоездачната столица на Чили. Много известни колоездачи с медали от различни първенства и обиколки започват кариерата си в града. Футболният отбор Курико Унидо през сезон 2015/2016 се състезава във втора дивизия, на която става шампион през 2008 г. През сезон 2015/2016 се състезава във втора дивизия. Играе домакинските си срещи на стадион Ла Гранха. В аматьорските лиги играят Луис Крус Мартинес де Курико – носител на Купата на Чили през 1962 г., и Академия Самуел Рейес. Курико има и традиции в родеото, като рекорден брой шампиони на страната идват именно от там – 14. Градът е домакин на кръг от Рали Мобил. Река Тено, близо до Кокимбо, предоставя добри условия за каране на каяк и рафтинг.
