Кула (община)

Вижте пояснителната страница за други значения на Кула.

Кула (община)
Общи данни
ОбластОбласт Видин
Площ279.37 km²
Население4 454 души
Адм. центърКула
Брой селища9
Сайтobshtina-kula.com/bg
Управление
КметВладимир Владимиров
(ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет11 съветници
  • ГЕРБ (6)
  • БСП (4)
  • „НАДЕЖДА“ (1)

Община Кула се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Видин. Общинският център е гр. Кула.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в западната част на Област Видин. С площта си от 279,37 km2 заема 5-о място сред 11-те общините на областта, което съставлява 9,15% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води

Релефът на общината е предимно слабо хълмист. Територията ѝ попада в най-западната, хълмиста част на Западната Дунавска равнина. Основната характеристика на релефа са обширните междудолинни гърбици, които са заравнени или слабо наклонени, а между тях са разположени дълбоко всечените долини на реките Тополовец и Чичилска и Калчовец (съставящи на Войнишка) и техните притоци. Като цяло теренът се понижава от югозапад на североизток. Най-високата точка на общината се намира в най-югозападната ѝ част, при събирането на границите на общината с Община Макреш и Република Сърбия – уединената височина Връшка чука – 692 m н.в., а най-ниската точка – на противоположния североизточен край, в коритото на Чичилска река – 90 m н.в.

Общината попада в два водосборни басейна – на реките Тополовец и Войнишка, които текат в широки, но дълбоки долини спрямо околния терен. Река Тополовец пресича общината от югозапад на североизток с цялото си горно и част от средното си течение. В най-северозападния край на общината, в землището на с. Големаново е изворната област на Делейнска река (ляв приток на Тополовец). В южната част, също в посока югозапад-североизток протичат реките Чичилска и Калчовец (съставящи на Войнишка) със своите средни течения. В общината има изградени два големи язовира „Полетковци“ (на Чичилска река и левият ѝ приток Добрянов дол) и „Кула“ (на река Тополовец), водите на които основно се използват за напояване. Освен тях има и няколко микроязовира („Големаново“, „Нишора“, „Извор махала“ и др.), водите на които също се използват за напояване и риболов.

Населени места

Общината има 9 населени места с общо население 3292 жители според преброяването от 7 септември 2021 г.

Населено място
(старо име)
Преброяване
(от септември 2021)[1]
По настоящ адрес
(ГРАО от 15 септември 2024)[2]
Площ
(km²)
Гъстота
(д/km²)
Големаново 63 71 44,211 1.61
Извор махала 36 36 25,716 1.4
Коста Перчево (Пседерци, Костаперчово) 49 41 17,263 2.38
Кула 2394 2553 63,738 40.05
Полетковци 37 32 7,42 4.31
Старопатица 239 241 41,529 5.8
Тополовец 267 269 15,879 16.94
Цар-Петрово (Турчин, Горни Турчин, Голям Турчин) 172 156 44,019 3.54
Чичил 35 60 19,595 3.06
Общо за общината: 3292 3459 279,37 12.38
Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.

Административно-териториални промени

  • Височайши доклад № 1291/обн. 07.02.1883 г. – преименува с. Турчин (Долни Турчин, Голям Турчин) на с. Цар-Петрово;
  • Указ № 290/обн. 23.06.1950 г. – преименува с. Пседерци на с. Костаперчово;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Костаперчово на с. Коста Перчево;
  • Указ № 64/обн. 06.04.2001 г. – отделя с. Каленик и землището му от община Кула и го присъединява към община Видин.

Население

Община Кула
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 17833 18176 17776 14732 12266 10116 8676 6792 4717 3292
Източници: Национален Статистически Институт, [1][1]

Население по възраст

Население по възрастови групи към септември 2021 година [1]
Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+
3292 104 85 115 118 102 98 121 129 177 253 281 255 237 271 340 294 165 147

Етнически състав

Етноси в община Кула (2011)
Етническа група процент
българи
  
97.46%
цигани
  
2.14%
други и неопределени
  
0.26%

По етническа група от общо 4575 самоопределили се (към 2011 година)[3]:

Политика

  • 2019 – Владимир Неделков Владимиров (ГЕРБ) печели на втори тур с 50,84% срещу Андрей Митков Андреев (БСП) с 46,76%.
  • 2015 – Владимир Неделков Владимиров (ГЕРБ) печели на втори тур с 63,49% срещу Николай Цанков Ненов (БСП) с 36,51%.
  • 2011 – Владимир Неделков Владимиров (ГЕРБ) печели на втори тур с 56,17% срещу Андрей Митков Андреев (БСП) с 43,83%.
  • 2007 – Марко Петров Петров (БСП) печели на първи тур с 62,02% срещу Пеко Лалов Пеков (Коалиция „Възраждане“ - НДСВ, ГЕРБ, СДС, ДСБ, ЗНС) с 29,81%.
  • 2003 – Марко Петров (БСП) печели на първи тур с 51% срещу Пеко Пеков (СДС).
  • 1999 – Пеко Пеков (ОДС – СДС, БЗНС, Народен съюз) печели на втори тур с 52% срещу Марко Петров (БСП).
  • 1995 – Ваньо Иванов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 53% срещу Цанко Нинков (Коалиция СДС, Народен съюз).

Транспорт

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 42,4 km:

Топографска карта

Бележки

Източници

Външни препратки