Кру̀шово е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
География
Село Крушово се намира на около 34 km западно от центъра на областния град Бургас, около 13 km юг-югоизточно от общинския център Карнобат и около 24 km югозападно от град Айтос. Разположено е в Бургаската низина, на полегат склон с общ наклон на юг. Надморската височина в центъра на селото при църквата е около 160 m, на север нараства до около 180 – 190 m, а на юг намалява до около 150 m.
През Крушово минава третокласният републикански път III-5391, който води на северозапад през село Детелина към Карнобат, а на югоизток – през село Аспарухово до село Трояново и връзка там с третокласния републикански път III-539 (Средец – Айтос).
Землището на село Крушово граничи със землищата на: село Детелина на запад и север; село Хаджиите на север; село Трояново на изток; село Аспарухово на югоизток; село Сърнево на юг; село Черково на юг.
В землището на Крушово има три микроязовира (поземлени имоти с кадастрални идентификатори: 40230.19.80 – частично; 40230.10.34 и 40230.30.119; по данни към 27 септември 2022 г.).[2]
История
След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.
При преброяването през 1893 г. селото – тогава Тараш-кьой – е имало 66 сгради и 520 жители.[3]
При преброяването през 1900 г. селото с предишно наименование Тараш-кьой е записано след преименуване като „Крушово (бивше Тараш-кьой)“.[4]
Основната част от родовете в село Крушово (на по-стари карти и документи изписвано Крушево) са преселници след 1878 г. от друго село Крушево, което до 1913 г. е в Османската империя, вилает Одрин, Димотишка каза, а по-късно е в Гърция (на около 5 km югоизточно от село Мандрица, Ивайловградско) с име „Кορυμβος“ (Коримвос), община Софлу, окръг Еврос, западно от Димотика. Други родове след Освобождението идват от Тревненско, има и малко македонци – шопи.
Големи родове между преселниците от старото Крушево са били Мавреви, Чакърови, Граматикови, Сиромахови, Будурови, Карабаджакови, Кашмерови. Имало е преселници и след Първата световна война, т.нар. маджури – преселници от Беломорието, оформили горната махала.
Първи кмет след 1878 г. е бил Георги Маврев. През неговото кметуване се построява църквата „Свети Архангел Михаил“, която, съградена в стил псевдобазилика, е сред архитектурните забележителности на селото.
През 1927 г. е основана кредитна кооперация „Взаимопомощ“[5], ръководена от управителен съвет. Оперативен счетоводител е бил Маври Иванов Маврев, по-късно директор.
По време на Втората световна война на 13 декември 1943 г. в селото при сражение между група от Карнобатския партизански отряд и полицията загиват политкомисарят на отряда Ганчо Хардалов и Петър Пенчев от Карнобат, Стефана Чамурова от Сливен и ятакът от село Крушево Христо Ангелов.
Училище в селото е открито през 1886 г. През 1893 г. е построена първата училищна сграда, а през 1928 г. е построено ново училище.[6]
Кмет и първи председател на ТКЗС в селото от 1944 до 1946 г. е Андрей Маргаритов (роден на 15 февруари 1915 г. в Крушово, починал на 30 май 2006 г. в София).
През 1999 г. кметство Крушово е закрито.[7] Изпълнителната власт в селото към 2022 г. се упражнява от кметски наместник.
Население
Населението на село Крушово наброява 1035 души при преброяването към 1934 г. и 1105 към 1946 г., намалява до 348 към 1985 г. и 97 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[8]
Етнически състав
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
|
|
Численост
|
| Общо
|
124
|
| Българи
|
121
|
| Турци
|
-
|
| Цигани
|
-
|
| Други
|
-
|
| Не се самоопределят
|
-
|
| Неотговорили
|
0.2
|
Галерия
-
Паметна плоча на загиналите през Балканските и Първата световна война
-
Паметна плоча на загиналите през Втората световна война
-
Църква „Св. Архангел Михаил“ в село Крушево – Карнобатско
-
Училището
-
Сграда на кооперацията
-
Читалището
-
Паркче пред кметството в Крушево
Забележителности
В Крушево след преселването живеят роднини на майката (Малта Цонева) на бележития български актьор Коста Цонев, у които той живее за кратко по време на бомбардировките на София през Втората световна война и организира за селските деца детски театър. Своите преживявания в Крушево актьорът описва в автобиографичната си книга.[10]
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта).
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 1 януари 1893 г.; София, Държавна печатница, 1894, стр. 6. I. Окръг Бургас / 4. Околия Карнобат / 20. Община Янък-Балабанлий: 1) с. Тараш-кьой
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 31 декември 1900 г.; София, Държавна печатница, 1902, стр. 12. I. Окръг Бургас / 4. Околия Карнобат / 12. Община Крушово: 2) с. Крушово (бивше Тараш-кьой
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 723К „Групов фонд „Кредитни кооперации в община – с. Крушево, Бургаско“ (1925 – 1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 609К „Народно основно училище – с. Крушово, Бургаско (1886 – 1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ Справка за кметство Крушово, общ. Карнобат към 14.12.1999 г. // Архивиран от оригинала на 2022-09-28. Посетен на 2022-09-28.
- ↑ Справка за населението на с. Крушово, общ. Карнобат, обл. Бургас // Архивиран от оригинала на 2022-09-27. Посетен на 2022-09-27.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Цонев, Коста. Дон Кихот от Красно село, ИК Труд, София, 2001, стр. 62
Външни препратки
