Желèзник е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
География
Село Железник се намира на около 47 km запад-северозападно от центъра на областния град Бургас, около 11 km юг-югозападно от общинския център град Карнобат и около 34 km изток-североизточно от град Ямбол. Разположено е по полегатия северен склон на хълм в Хисаро-Бакаджишкия праг. Надморската височина в центъра на селото е около 220 m. През североизточния и северозападния краища на селото протичат ляв приток и едно от разклоненията на течащата на север местна река, която е ляв приток на река Мочурица.
Северно покрай Железник минава автомагистрала Тракия, с която селото няма непосредствена пътна връзка. Общински пътища водят от Железник: на север през село Крумово градище до връзка с третокласния републикански път III-795; на юг през селата Сан-Стефано и Добриново до село Житосвят и връзка там с пътя III-795; на запад през селата Деветак и Деветинци до село Венец и връзка там с първокласния Подбалкански път.
Землището на село Железник граничи със землищата на: село Церковски на северозапад; село Крумово градище на север и изток; село Екзарх Антимово на югоизток; село Смолник на юг; село Сан-Стефано на югозапад; село Деветак на запад.
В землището на Железник има 2 язовира – „Шейтан дере“ и „Под селото“.[2]
Населението на село Железник, наброявало 827 души при преброяването към 1934 г. и 845 към 1946 г., намалява до 250 към 1985 г. и 57 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[3]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 92 лица, за 91 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[4]
История
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.
През 1934 г. селото с дотогавашно име Èвренлѝи[5] е преименувано на Железник[6][7].
Училище в село Евренлии (Железник) се открива вероятно през 1892 г. или по-късно. Училищна сграда е построена през 1951/1952 г. До 1962 г. обучението се води в слети класове.[8] От 1944 до 1951 г. училището в село Железник е начално. През учебната 1951/1952 г. се открива прогимназия. Училището съществува до учебната 1977/1978 г.[9]
Православният храм „Свети Иоан Рилски“ в село Железник е осветен през 1939 г.[10]
Личности
- Родени в Железник
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; община Карнобат, село Железник Към 17 септември 2022 г.
- ↑ Справка за населението на с. Железник, общ. Карнобат, обл. Бургас // Архивиран от оригинала на 2022-09-20. Посетен на 2022-09-17.
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Железник, община Карнобат, област Бургас
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1926 г.; София, Държавна печатница, 1930, стр. 7 (22). I. Окръг Бургас / 8. Околия Карнобат / 11. Общ. Евренлии, с. Èвренлѝи
- ↑ Справка за с. Железник, общ. Карнобат, обл. Бургас към 14.08.1934 г. Събитие: промяна на наименование Архив на оригинала от 2022-09-20 в Wayback Machine. Справката е генерирана на 18.09.2022
- ↑ Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декември 1934. София, Държавна печатница, 1939. Стр. 3 (22); околия Карнобат, община Деветак, село Железник (Евренлѝи)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 608К „Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Железник, Бургаско (? – 1944)“; История на фондообразувателя. История на фонда
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 1570 „Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Железник, Бургаско (1944 – 1978)“; История на фондообразувателя
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Бургаска духовна околия, село Железник – храм „Св. Иоан Рилски“ – 1939 г.
Външни препратки
