Той е син на бургграф и граф Фабиан III фон Дона (1617 – 1668) и съпругата му Хенриета Амалия фон Дона-Карвинден (1626 – 1655), дъщеря на граф и бургграф Кристоф II фон Дона (1583 – 1637) и графиня Урсула фон Золмс-Браунфелс (1594 – 1657).[2] По баща е внук на бургграф и граф Фабиан фон Дона (1577 – 1631) и фрайин Естер фон Хайдек (1585 – 1639). Правнук е на бургграф и граф Ахациус фон Дона (1533 – 1601) и Барбара фон Вернсдорф (1547 – 1607). Баща му се жени втори път на 15 септември 1658 г. за Луиза Кристина ван Бредероде (1639 – 1660).
При коронизацията на Фридрих III фон Бранденбург за пруски крал (Фридрих I) той носи големите стандарти на Прусия веднага след краля.
Кристоф Фридрих се занимава с религиозни въпроси и си кореспондира с реномираните реформирани теолози по неговото време.
Умира на 10 ноември 1734 г. на 82 години в Райхертсвалде, Мораг, Източна Прусия, Полша. Погребан е в Кюстрин в Бранденбург/Полша.
Фабиан Ернст фон Дона-Лаук (* 12/22 март 1678, Замрод; † 18 ноември 1730, Шлодиен), женен на 18 септември 1721 г. в Дикхорст за Юлиана Маурициана фон Доноп
Хенриета Катарина фон Дона-Лаук (* 29 януари 1681; † 1 май 1701)
Йохана София фон Дона-Лаук (* 27 август 1682, Замрот; † 2 април 1735, Кьонигсберг), омъжена на 25 декември 1725 г. в Райхтерсвалде за Александер (1661 – 1728), син на Фридрих фон Дона (1621 – 1688) и Есперанца дьо Монбрун-Ферасиерес (1638 – 1690)
Адолф Кристоф фон Дона-Лаук (* 4 юли 1683, Замрот; † 13 септември 1736, Лаук), женен на 17 септември 1714 г. в Шлодиен за Фреде-Мария фон Дона-Шлодиен (* 31 декември 1695; † 30 юни 1772), дъщеря на граф и бургграф Кристоф I фон Дона-Шлодиен (1665 – 1733) и Фреде-Мария фон Дона (1660 – 1729)
Албертина фон Дона-Лаук (* 19 август 1684, Замрот; † 4 юни 1751, Шлодиен), омъжена на 20 ноември 1727 г. в Райхертсвалде за бурграф и граф Карл Флорус фон Дона-Шлодиен (* 6 декември 1693; † 29 юли 1765), вдовец на бургграфиня и графиня Йохана Шарлота цу Дона-Шлобитен (1699 – 1726), син на граф и бургграф Кристоф I фон Дона-Шлодиен (1665 – 1733) и Фреде-Мария фон Дона-Шлобитен (1660 – 1729), дъщеря на граф Кристиан Албрехт фон Дона (1621 – 1677)
Карл Емилиус фон Дона-Лаук (* 7 декември 1686, Замрот; † ноември 1710, в битка до Артоа)
Симон Хайнрих фон Дона-Лаук (* 26 февруари 1688, Детмолд; † 16 декември 1713, в битка)
Кристиан Албрехт фон Дона-Лаук (* 15 април 1690, Замрот; † 10 ноември 1708, в битка при Лил)
Фридрих Лудвиг фон Дона-Райхертсвалде (* 8 юни 1697, Райхертсвалде; † 21 юни 1766, Райхертсвалде), женен I. на 4 декември 1727 г. в Офенбах за графиня Фридерика Вилхелмина Шарлота фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (* 23 юни 1682; † 26 юни 1731), II. на 17 септември 1732 г. в Шлодиен за Есперанца Луиза фон Дона-Ферасиерес (* 2 август 1705; † 8 октомври 1733), III. на 6 декември 1734 г. в Дьонхофщет за графиня Луиза Шарлота фон Дьонхоф (* 19 април 1711; † 14 март 1755) и има с нея четири деца.
Литература
Johann Samuel Ersch: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste. Band 26, Bibliographisches Institut & F. A. Brockhaus, Leipzig 1835, S. 306
Rudolf Grieser: Die Denkwürdigkeiten des Burggrafen und Grafen Christoph zu Dohna (1665 – 1733). Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 1974, S. 215
Relationis historicae semestralis vernalis continuatio. Jacobi Franci historische Beschreibung der denckwürdigsten Geschichten […] 1700 biß […] 1701. Frankfurt am Main 1701, S. 87
Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln. Neue Folge. Band XIX Zwischen Weser und Oder. Verlag Vittorio Klostermann, Frankfurt am Main 2000, Tafel 122 und 123
Theatrum Europaeum. Band 16, Merian, Frankfurt am Main 1717, S. 111
Karl Eduard Vehse: Geschichte des preußischen Hofs und Adels und der preußischen Diplomatie. Band 2, Hoffman und Campe, Hamburg 1851, S. 24 – 25
Lothar Graf zu Dohna: Dohna. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 43 – 46
~Genealogisches Handbuch des Adels, Gräfliche Häuser. 1981 60
Източници
↑Joachim Lampe: Aristokratie, Hofadel und Staatspatriziat in Kurhannover: die Lebenskreise der höheren Beamten an dem hannoverschen Zentral-und Hofbehörden 1714 – 1760. Band 2 (= Band 24 der Veröffentlichungen der Historische Kommission für Niedersachsen und Bremen, Vandenhoeck & Ruprecht 1963, S. 172