Кристиан Фридрих Карл фон Хоенлое-Кирхберг (на немски: Christian Friedrich Karl von Hohenlohe-Kirchberg; * 19 октомври1729, Кирхберг ан дер Ягст, Щутгарт; † 18 август1819, Кирхберг ан дер Ягст, Щутгарт) е 2. княз на Хоенлое-Кирхберг (1767 – 1806) и 1806 г. племенен господар във Вюртемберг.
Биография
Той е единственият син на княз Карл Август фон Хоенлое-Кирхберг (1707 – 1767) и първата му съпруга графиня Шарлота Амалия фон Волфщайн (1706 – 1729), дъщеря на граф Кристиан Албрехт фон Волфщайн (1672 – 1740) и съпругата му графиня Августа Фридерика фон Хоенлое-Нойенщайн (1677 – 1772).
Баща му Карл Август се жени втори път на 1 юни 1730 г. в Нюрнберг за графиня Сузанна Маргарета Луиза фон Ауершперг (1712 – 1748) и Кристиан Фридрих КАрл е полубрат на Фридрих Вилхелм (1732 – 1796, Прага), Август Лудвиг (1735 – 1780) и Фридрих Еберхард (1737 – 1804). Баща му се жени трети път на 21 януари 1749 г. в Хилдбургхаузен за принцеса Каролина София фон Хоенлое-Йоринген (1715 – 1770) и той е полубрат на Фридрих Карл Лудвиг (1751 – 1791).
Кристиан Фридрих Карл управлява като княз на Хоенлое-Кирхберг от 1767 до 1806 г. Той е директор на франкския графен колегиум и императорски-кралски кемерер и наследствен имперски маршал. От 1805 до 1819 г. е сеньор на целия род Хоенлое. След влизането на Хоенлое-Кирхберг през 1806 г. в Кралство Вюртемберг, княз Кристиан Фридрих Карл става през 1809 г. първият имперски наследствен маршал на кралството.[1]
Умира на 18 август 1819 г. в Кирхберг ан дер Ягст на 89 години и е погребан там.
Frank Raberg: Biographisches Handbuch der württembergischen Landtagsabgeordneten 1815 – 1933. Im Auftrag der Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg. Kohlhammer, Stuttgart 2001, ISBN 3-17-016604-2, S. 378.
Constantin von Wurzbach: Hohenlohe, altes Herrengeschlecht in Franken. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 200 f.
Karl Schumm: Hohenlohe, zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
Alma Hannig, Martina Winkelhofer-Thyri: Die Familie Hohenlohe. Eine europäische Dynastie im 19. und 20. Jahrhundert, Verlag Böhlau, Köln 2013, ISBN 978-3-412-22201-7.
Gerhard Taddey, „Wie die Hohenloher Grafen wurden“, in: Beiträge zur Landeskunde. Regelmäßige Beilage zum Staatsanzeiger für Baden-Württemberg. Nr. 5 (1976), S. 1−9.
Detlev Schwennicke, editor, Europäische Stammtafeln: Stammtafeln zur Geschicht der Europäischen Staaten, Neue Folge: Band XVII (Frankfurt am Main, Germany: Vittorio Klostermann, 1998), tafel 8. Hereinafter cited as Europäische Stammtafeln: Band XVII.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 14.
Източници
↑Hohenlohe wird württembergisch. Ein Bilder-Lese-Buch, herausgegeben vom Haus der Geschichte Baden-Württemberg durch Karin Wohlschlegel, Jan Thorbecke Verlag, Sigmaringen 1993, ISBN 3-7995-0387-0, S. 169