PROFILPELAJAR.COM

Косово
	Косово
	Косово Косово
Общи данни
Население	24 души (15 март 2024 г.); 0,98 души/km²
Землище	24,69 km²
Надм. височина	796 m
Пощ. код	2557
Тел. код	07927
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	38786
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община; – кмет	Трекляно; Радко Петрунов ; (БСП – Обединена левица; 2011)

Вижте пояснителната страница за други значения на Косово.

Косово е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.^[2]

География

Село Косово се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, в източните склонове на Милевска планина, по долината на река Косовска. Отдалечено е на 13 километра от границата със Сърбия. Селото е разпръснат тип, образувано от 17 махали. мах. Широко дол; мах. Дурлинивци; мах.

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично укрепление и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Косово е старо средновековно селище. В турски данъчен регистър от 1570-1572 г. са регистрирани селата Косач и Кошево, чието местоположение съвпада с това на днешното Косово. първото е с 42 домакинства, 35 ергени, 4 бащини и 2 вдовици, а второто – с 62 домакинства, 53 ергени, 4 бащини и 2 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано като Косова към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 4 данъкоплатци.

Религии

Село Косово принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности

Църква „Свети Николай“. Построена през 1885 г.
Оброк „Свети Спас“. Намира се на около 3 км северозападно от селската църква, при мапхала Воличинци, на около 100 метра югозападно от последните къщи на махалата, до стар дъб.
Оброк „Свети Пантелеймон“. Намира се на около 2,5 км югоизточно от селската църква, в местността „Пантеле“.

Редовни събития

Събор се провежда всяка година в последната неделя на юни.

Личности

Кирил Лазаров Гергинов – род.1908 г.-общественик.
Борис Рангелов Манов – род 1924 г. Завършил стр.инженерство в Будапеща. Работил в много страни в Европа, Лат. Америка и др.
Венелин Станков Илиев – 1914-2012 г.

Литература

Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.488-491;
Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.716-719;
Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.31-32;

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 320.