Константин Умбертопул

Константин Умбертопул
Κωνσταντινος Ούμπερτόπουλος
византийски военачалник
Роден
преди 1071 г.
Починал
след 1096 г. (25 г.)
Семейство
БащаУмбер дьо Отвил

Константин Умберто (на средногръцки: Κωνσταντινος Ούμπερτός), известен като Константин Умбертопул (на средногръцки: Κωνσταντινος Ούμπερτόπουλος), е византийски военачалник от нормански произход – един от най-близките съратници на император Алексий I Комнин в първото десетилетие от неговото управление, който командва отряди с нормански наемници по време на няколко военни кампании в българските земи през 80-те и 90-те години на XI век. През 1093 г./1094 г. изпада за кратко в немилост, след като е обвинен като организатор на заговор срещу императора, но скоро след това е опростен и възстановен на служба.

Произход и военна кариера

В „Алексиадата“ на Анна Комнина Константин се споменава с патронима Умбертопул, но в регистрите на Влахернския синод, както и върху открити негови печати, фигурира с патронима Умберто. Според широко разпространено мнение Константин Умбертопул е племенник на Робер Гискар[1], син на брат му Умбер дьо Отвил[2], за което се съди по съобщението на Анна Комнина, че името си Умбертопул Константин получил от баща си.[3][4] Освен това са известни и няколко печата, датирани от втортата четвърт на XI век, принадлежали на Умперт, патрикий, вест и дометсик на корпуса на нумератите, за когото се допуска, че е възможно да е бил бащата на Константин Умбертопул.[5] Някои изследователи обаче поставят под съмнение отъждествяването на Умбер дьо Отвил с патрикия Умперт, изтъквайки, че смъртта на Умбер дьо Отвил е регистрирана в Кратката норманска хроника (Chronicon Breve Northmannicum) към 1071 г., без да се казва и дума той някога да е стъпвал във Византия или да е бил на служба във византийския двор, за разлика от патрикия Умперт, чиито печати недвусмислено посочват службата на последния към василевса.[5] Все пак се допуска, че Константин Умбертопул вероятно е израснал във Византия и е бил възпитан в православната вяра, за което се съди и по християнското му име.[5] Във всеки случай е сигурно, че в навечерието на преврата на Комнините Умбертопул е бил на зряла възраст и вече е заемал командирска длъжности във войската при управлението на Никифор III Вотаниат или Михаил VII Дука – в своята Алексиада Анна Комнина разказва, че на 14 февруари 1081 г. Алексий Комнин посетил Умбертопул, от когото търсел подкрепа в оглавения от Комнините бунт срещу Никифор Вотаниат, а след като Умбертопул изслушал плановете и доводите на Алексий, той приел с готовност да му бъде съратник.[6]

Малко по-късно, по време на битката срещу норманите при Дирахиум от 10 октомври 1081 г. Константин Умбертопул командва заедно с Панокумит подразделенията на ромейската войска, сформирани от франкски наемници.[7]

През 1086 г. Константин Умбертопул е назначен за наметсник в Кизик, но след смъртта на Григорий Бакуриани във войната с печенегите в Тракия, Умбертопул получил заповед от императора да остави силен гарнизон в Кизик и да се яви с отряда на „келтите“ (франките) в подкрепа на Татикий в Адрианопол, където трябвало да се включи в потушаването на въстаноето на Травъл и борбата с нахлуващите отвъд Хемус печенеги.[8] След няколко частични успеха срещу печенегите, отрядът на Умбертопул презимувал в Адрианопол.[9][10] По време на голямата битка срещу печенегите при Левунион на 29 април 1091 г. Константин Умбертопул командва корпуса на келтите, които били разположени в лявото крило на византийската войска, непосредствено до куманите.[11]

През 1093/1094 г. Умбертопул заедно с арменеца Ариева е обвинен в организирането на заговор срещу императора, към който били привлечени и много други лица.[10] Императорът обаче решил да не налага традиционните за този случай наказания, поради което Умбертопул и Ариева били осъдени единствено на заточение и конфискуване на имуществото.[10] Йоан Зонара обаче съобщава, че двамата били осъдени и на позорна обиколка из улиците на Константинопол.[12]

Наказанието на Умбертопул обаче не продължава дълго – скоро той е отзован обратно, вериятно опростен от императора заради миналите си заслуги към него, тъй като през 1094 г. името му е споменато в списъка с членовете на сената, взели участие във Влахернския синод, който осъжда митрополит Лъв Халкедонски.[13] През 1095 г. Умбертопул е сред командирите, поставени начело на войските, изпратени срещу куманите.[14] Тогава частите на Умбертопул, Диаватин и Георги Евфорвин са изпратени да отбраняват теснините в Зигос.[15]

В „Алексиадата“, където се съдържат повечето сведения за Константин Умбертопул, липсва достатъчно информация за титлите и длъжностите, с които той е бил удостоен като близък човек на император Алексий I Комнин.[16] В регистрите на Влахернския синод името на Умбертопул е споменато веднага след присъстващите роднини на императора, като тук Умбертопул е посочен с титлата севаст.[13] По-подробни данни за неговия cursus honorum се съдържат в сфрагистичните находки с неговото име.[17] От тях се прави заключението, че преди възцаряването на Алексий I Комнин през 1081 г. Умбертопул вече е носел титлата протопроедър, с която е посочен върху печат, съхраняващ се в колекцията на Атинския нумизматичен музей.[18] След 1081 г. е бил почетен с титлите протокуропалат и дук, за което се съди по два моливдовула в колекцията на Дъмбартън Оукс.[18] Около средата на 80-те години Константин вече е новилисим и дук – с тези титли е изписано името му върху моливдовул от колекцията на Регионалния исторически музей в Перник, като самият екземпляр е открит при археологически разкопки в средновековната крепост на града.[19] От началото на 90-те години на XI век е датиран печат на Константин Умберто от колекцията на Археологическия музей във Велики Преслав, върху който Константин е посочен с титлите протоновилисим и дук.[20] Около 1094 г., когато участва във Влахернския синод, Константин Умбертопул вече е севаст, а след 1094 г. се титулува като севаст и дук, както свидетелстват четири други печата: един в колекциите на РИМ-Перник, три – в Дъмбартан Оукс, и един печат от колекцията на Константинос Закос.[18]

Бележки

  1. ↑ ГИБИ VIII , с. 33, бележка no.4 под линия.
  2. ↑ Janin 1930, с. 68; Gautier 1971, с. 240; Иванов 2005, с. 111.
  3. ↑ Анна Комнина, Алексиада, кн. IV, 5. ( ГИБИ VIII, с. 43)
  4. ↑ Gautier 1971, с. 240.
  5. ↑ а б в Shepard 1993, с. 303.
  6. ↑ ГИБИ VIII , с. 33.
  7. ↑ Gautier 1971, с. 240, бележка под линия; Skoulatos 1980, с. 69; PBW, ID: Konstantinos 122.
  8. ↑ Тъпкова-Заимова 1976, с. 98; Иванов 2005, с. 111; Gautier 1971, с. 240; Skoulatos 1980, с. 69, 70.
  9. ↑ Иваанов 2005, с. 111.
  10. ↑ а б в Skoulatos 1980, с. 69.
  11. ↑ Иванов 2005, с. 111; Павлов 2005, LiterNet; Gautier 1971, с. 240; Skoulatos 1980, с. 69; PBW, ID: Konstantinos 122.
  12. ↑ Иванов 2005, с. 111; Gautier 1971, с. 240; Skoulatos 1980, с. 69 – 70; PBW, ID: Konstantinos 122.
  13. ↑ а б Иванов 2005, с. 111; Skoulatos 1980, с. 70; PBW, ID: Konstantinos 122.
  14. ↑ Gautier 1971, с. 240; Skoulatos 1980, с. 70.
  15. ↑ Иванов 2005, с. 111; Иванов 2020, с. 720; PBW, ID: Konstantinos 122.
  16. ↑ Иванов 2005, с. 111; Skoulatos 1980, с. 70.
  17. ↑ Иванов 2005, с. 112.
  18. ↑ а б в Иванов 2005, с. 110, 112.
  19. ↑ Иванов 2005, с. 109, 112.
  20. ↑ Иванов 2005, с. 109, 112; Skoulatos 1980, с. 70.

Източници

Външни препратки

     Портал „Византия“         Портал „Византия“