Конрад постепенно увеличава териториите, оставени от предшественика му Хайнрих II, и разпростира властта на империята. Въпреки многото въстания по негово време управлението му никога не е застрашено. Успява да запази северните и източните части на империята само с помощта на отстъпени територии.
Император Хайнрих II не оставя наследници и претенденти за трона на Кралство Германия са двама с името Конрад, правнуци на Ото I по женска линия. Изборът се състои от цялата светска и църковна германска аристокрация в Майнц на 4 септември 1024 г. Повече гласове получава по-старият Конрад, син на Хайнрих фон Шпайер. Според предварителната уговорка загубилият не направил контестация, смяната на властта протекла гладко и вдовстващата кралица Кунигунда предава кралските инсигнии на Конрад II на 8 септември 1024 г.
За да се подсигури на трона, Конрад убеждава съветниците си да изберат малолетния му син Хайнрих за херцог на Бавария, като в случай на смърт на бащата короната преминава у него. След това заминава за Италия, където светските владетели са настроени против немското владичество, но миланският архиепископ Ариберт поддържа германския крал. След като се коронясва в Милан с желязна корона, Конрад се отправя към Рим, където на 26 март 1027 г. папа Йоан XIX го коронясва официално за император на Свещената Римска империя. Князете на Капуа, Беневенто и Салерно признават неговото върховенство.
Управление
Външна политика
Конрад води войни с полския крал Мешко и през 1033 г. получава част от полските земи и васална клетва от полския крал[1]:с. 62 – 3. Отношенията с Унгария също не са мирни – крал Ищван I, женен за сестрата на Хайнрих II, иска част от Бавария, която според него била зестра на съпругата му. Унгарската армия навлиза в земите на Австрия и превзема една част от тях. Конрад е принуден да подпише мирен договор и загубва тези територии.
Най-големият му външнополитически успех е присъединяването на Горна Бургундия. Конрад успява да убеди крал Рудолф, че е легитимен наследник на Хайнрих II и короната на Бургундия му принадлежи по право. Оказва се, че местната аристокрация предпочита за крал графа на Шампан и се налага Конрад да воюва. След двегодишна война през 1034 г. Бургундия е вече част от империята.
Вътрешна политика
Във вътрешната си политика Конрад II прави много, за да осигури наследственост на властта за потомството си. За да затвърди авторитета си сред италианците Конрад издава специален едикт, с който фиефовете се наследяват по мъжка линия и така отнема възможността големите феодални сеньори да отнемат малките владения.
Хервиг Волфрам: Konrad II., Bernd Schneidmüller/Stefan Weinfurter: Die deutschen Herrscher des Mittelalters, Historische Porträts von Heinrich I. bis Maximilian I. Verlag C.H. Beck, München 2003, S. 119 – 135 und 571f. (Bibliografie), ISBN 3-406-50958-4.
Heinrich Appelt: Konrad II. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 12, Duncker & Humblot, Berlin 1980, ISBN 3-428-00193-1, S. 492 – 495 (Digitalisat).
Stefan Rheingans: Konrad II. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 4, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-038-7, Sp. 400 – 409.
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XXIX, Tafel 36.
Източници
↑Гагова, Красимира. Средновековна Европа X – XIII век. Лекционен курс. София, ИК Полис ООД, 2007. ISBN 978-954-796-020-6. с. 238.
.jpg)
.jpg){kind=small}
.svg)
