Колуша е историческо село в България, сега квартал на град Кюстендил. До 1939 година Колуша е самостоятелно село[1].
География
Квартал Колуша се намира в югозападната част на Кюстендил, в полите на хълма Хисарлъка, в подножието на планината Осогово.
Население на село Колуша (1866-1939)
Година
1866
1880
1892
1900
1910
1920
1926
1934
Население
254
239
313
362
399
419
421
547
История
Колуша е старо средновековно селище. В турски данъчни регистри от 1570 г. е записано под името Колуша, а в турски документи от 1576 г. като Колиша към кааза Ълъджа (Кюстендил). В руска триверстова карта от 1878 г. е означено като Колуша.
През XV век селото става за известно време център на Велбъждката епископия, която по името на селото започва да се нарича Коласийска, а средновековната църква „Свети Георги“ става митрополитска. Но и тук турците не оставяли митрополитите на спокойствие и те били принудени да променят своето седалище – първоначално в с.Слокощица, по късно и в Кратово, Лесновския манастир и с.Ново село до Щип, но до втората половина на XVIII век продължавали де се титулуват като „митропилити Коласийски“.
В края на XIX век селото има 2200 декара землище, от които 1315 дка ниви, 171 дка ливади, 171 дка овощни и зеленчукови градини, 42 дка лозя, 501 дка мера и се отглеждат 2621 овце, 134 говеда и 23 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството.
След присъединяването на Колуша към гр. Кюстендил (1939), започват да се строят нови частни сгради от градски тип. В градоустройствения план на града от 1960 г. бившето село е обособено като отделен квартал.
Днес Колуша е модерен жилищен квартал с красиви частни и обществени сгради. В квартала са построени природоматематическа гимназия, читалище, детска градина.
Исторически, културни и природни забележителности
Средновековна църква „Свети Георги“. Намира се в югозападната част на гр. Кюстендил, в квартал Колуша. Църквата е кръстокуполна, от типа „вписан кръст“. Според архитектурните ѝ особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането ѝ може да се отнесе към края на Х - началото на XI век Тя е национален паметник на културата с голяма археологическа, художествена и историческа стойност като най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България.
Паметник на Асен Василиев (1900 – 1981), изкуствовед и живописец. Издигнат е на площада пред църквата „Свети Георги“
Георги Хр. Вучков (1888/1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина, безследно изчезнал в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година[4]
Манаси Д. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, земеделец, ІІ отделение, Кюстендилска дружина, 1 рота на 7 кумановска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[5]
Тодор Котев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[6]
Литература
Иванов, Йордан, Северна Македония. Исторически издирвания, с образци и карти, София, 1906 г., с.254, с. [1];
Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.148-151;
Николов, Илия. Сваляне на късните стенописи от западната фасада на църквата „Св. Георги“ в квартал Колуша. В:Известия на Исторически музей, Кюстендил., Т.II. 1990.
Мавродинова, Лиляна. Новооткрити средновековни стенописи в църквата „Св. Георги“ в Колуша, Кюстендил. Старобългарска литература, 1991 г.
Мавродинова, Лиляна. Стенната живопис в България до края на XIV век. София, 1995 г.
Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник, София, 2002, изд. Пенсофт, с.132.
Мазакова, Аблена. Проучване, реставрация и експониране на средновековните стенописи в черквата „Св. Георги“, Колуша, Кюстендил. В: Паметници, реставрация, музеи, 2006, брой 01-02;
Мазакова, Аблена. Проучване, реставрация и експониране на средновековните стенописи в църква „Св. Георги“, Колуша, Кюстендил. В: Известия на Исторически музей, Кюстендил., Т. XIV. 2007.
Мавродинова, Лиляна. Още за средновековната църква в Колуша, Кюстендил /Ктитори, светец-покровител и дата на сградата и на първите два стенописни слоя/. В: Известия на Исторически музей, Кюстендил., Т.XIV. 2007.
