Кирило-Методиевската енциклопедия е четиритомно специализирано и отраслово издание на Института по литература към БАН от 1985 г. до 2003 г.[1] Съдържа тематични статии по и за т.нар. Кирило-методиевско дело (виж и Моравска мисия) на авторски колектив от български специалисти.[2]
Първите два тома от енциклопедията излизат под главната редакция на Петър Динеков, а последните два на Лиляна Грашева. [3][4]
Съдържание
Енциклопедията съдържа медиевистична информация за развитието на старобългарския и среднобългарския език и литература, както и за онези славянски езици, ползващи и употребяващи кирилицата. Също така съдържа сведения из редица области от обществения и културен средновековен живот в българските земи, както и за този в сръбските, влашко-молдовските и великоруските. Тематиката ѝ обхваща и свързаните теми из областта на историята и археологията, архитектурата и изобразителното изкуство, приложните изкуства и музиката. Предадената информация е в контекста на християнизацията на България и славянския свят в Югоизточна и Източна Европа, както и на българо-византийските отношения.
Тематиката е представена в общоевропейското ѝ културно-футуристично измерение като феномен. Акцентът ѝ пада върху старобългарската литература с палеославистиката.
Съдържание
Бележки
