Брат е на Еберхард II фон Хюрнхайм (1494 – 1560), княжески епископ на Айхщет (1552 – 1560), Георг († 1537), църковен декан в Елванген, Рудолф фон Хюрнхайм († 1561), Валтер фон Хюрнхайм († сл. 1564), Хиронимус фон Хюрнхайм († сл. 1530), Конрад фон Хюрнхайм, Беро фон Хюрнхайм, Барбара фон Хюрнхайм, Катарина фон Хюрнхайм, Анна фон Хюрнхайм, Агнес фон Хюрнхайм, Мария фон Хюрнхайм, Клара Анна фон Хюрнхайм, и на сестра, омъжена за Айтелханс фон Елербах.
Йохан Себастиан започва да следва право през 1508 г. в университета в Инголщат и през 1514 г. с братята му Еберхард и Георг се записват да следват в университета в Болоня.[2] Той е там до 1516 г. и завършва с титлата „Doctor iuris utriusque“.
Йохан Себастиан става асесор (съдия) в Швабия. На 20 ноември 1521 г. се заклева в Нюрнберг. През 1522 г. той е асесор на Курпфалц в импреския съд, където работи 32 години до смъртта си.
Той умира на 31 май 1555 г. в Шпайер и е погребан в катедралата на Шпайер, която изгаря през 1689 г. през градския пожар, и е в списъка за годишното споменаване.
Йохан Себастиан е приятел и колега с историка и юрист Вилхелм Вернер фон Цимерн и за него пише в „Цимернската хроника“.[3]
Фамилия
Йохан Себастиан фон Хюрнхайм се жени за Мария Антония Якобеа фон Нойхаузен († 18 август 1582), вдовица на Балтазар, Кемерер фон Вормс, наричан фон Кропсбург († 1528).[4] Те имат четири деца:[5]
Хелена фон Хюрнхайм
Елеонора фон Хюрнхайм, омъжена за Йохан Айтел фон Зулцберг
Валтер фон Хюрнхайм
Елизабет фон Хюрнхайм († 9 декември 1561), омъжена за Айтел фон Валбрун
Литература
Konrad von Busch und Franz Xaver Glasschröder: Chorregel und jüngeres Seelbuch des alten Speyerer Domkapitels, Speyer 1923, S. 283, 284
Steffen Wunderlich: Das Protokollbuch von Mathias Alber: zur Praxis des Reichskammergerichts im frühen 16. Jahrhundert, Band 1, S. 272 – 274, Böhlau Verlag, Köln, 2011, ISBN 3-412-20774-8; Digitalscan
Johann Samuel Ersch: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste, Brockhaus Verlag Leipzig, 1831, Zweite Sektion, 8. Teil, S. 386; Digitalscan
Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. 7. C.H. Beck, München 2007, ISBN 978-3-406-54986-1.
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 57., Vol. V, Tafel 97.
Източници
↑Ottmar Friedrich Heinrich Schönhuth: Sammlung für Kunde deutscher Vorzeit in allen Beziehungen, Schwäbisch Hall, 1848, S. 34 (S. 2 – 3. Kapitel); Digitalscan
↑Konrad von Busch und Franz Xaver Glasschröder: Chorregel und jüngeres Seelbuch des alten Speyerer Domkapitels, Speyer 1923, S. 283, 284
↑Karl August Barack: Zimmerische Chronik, Mohr, Freiburg 1881 – 1882, Band 3, S. 121
↑ Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln. Stammtafeln zur Geschichte der europäischen Staaten. Neue Folge, Bd. 9: Familien vom Mittel-und Oberrhein und aus Burgund. Marburg 1986. Ohne ISBN, Tafel 55.