Хадлауб бил заможен човек и обичал да общува с патрициите и меценатите на града. Лиричните му песни често носят автобиографични черти и в маниера на народните майстори-певци пресъздават собствените му любовни увлечения и страдания.
Творби
Текст на Хадлауб
По образеца на Найдхарт фон Ройентал швейцарският минезингер затрогва слушателите си с непринудени, често грубовати и чувствено откровени описания на човешките страсти и неволи[1]. Поетът създава и множество есенни песни, посветени на жътвата и младото вино.
Предполага се, че Хадлауб е взел дейно участие в съставянето на сборника с песни Манески кодекс (ок.1300), богато украсен с миниатюри и съхраняван днес в Хайделбергската университетска библиотека.
Признание
През XIX век швейцарският писател Готфрид Келер увековечава образа на поета в творба за любовта на нежния певец „Хадлауб“ от цикъла „Цюрихски новели“ (1877).
Чиста любов
Прегърнах я неволно с обич сляпа,
тя трепна и ухапа
ръката ми.
Но горест в мен това не породи,
а само услади
душата ми.
Ухапването беше тъй приятно,
че болка не изпитах, страдах само
за нежното ѝ рамо,
невероятно.
