Истанбул парк

Истанбул парк

„Истанбул парк“ е писта за провеждане на автомобилни и мотоциклетни състезания, намираща се в Истанбул, Турция.

Описание

Пистата е проектирана от германския архитект Херман Тилке. Дължината на пистата е 5340 км. Състезанието от Формула 1 се провежда с 58 обиколки.

През 2005 г. Турция за първи път организира състезание от календара на Формула 1. Пистата „Истанбул парк“ е построена в областта Тузла. Строежът на трасето започва още през 2003 година и завършва само две седмици преди състезанието за Голямата награда миналото лято. Пистата е с дължина от 5,378 километра и се състои от 13 завоя. Както повечето трасета в календара на Формула 1, тя е проектирана от германския архитект Херман Тилке. Една от любопитните подробности на „Истанбул парк“ е, че трасето е изпълнено с множество изкачвания и спускания. Това е нехарактерна черта за пистите от Формула 1. Повечето от тях са с равна и равномерна настилка.

Завръщане във Формула 1

Сред поредица от промени в календара на Формула 1, поради пандемията COVID-19, на 25 август 2020 г. бе потвърдено, че в Истанбул Парк ще се проведе състезание за сезон 2020 след деветгодишно отсъствие на пистата. Гран При на Турция през 2020 г. трябва да се състои на 15 ноември.[1] През 2021 г. отново заради COVID-19, на 10 октомври се проведе Гран При на Турция, като победител стана Валтери Ботас.

Победители във Формула 1

Година Пилот Конструктор Писта Статистика
2005 Кими Райконен Макларън-Мерцедес Истанбул парк Статистика
2006 Фелипе Маса Ферари Истанбул парк Статистика
2007 Фелипе Маса Ферари Истанбул парк Статистика
2008 Фелипе Маса Ферари Истанбул парк Статистика
2009 Дженсън Бътън Браун-Мерцедес Истанбул парк Статистика
2010 Луис Хамилтън Макларън-Мерцедес Истанбул парк Статистика
2011 Себастиан Фетел Ред Бул-Рено Истанбул парк Статистика
2012 - 2019 не са се провеждали състезания
2020 Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Луис Хамилтън Мерцедес АМГ Петронас Истанбул парк
2021 Финландия Валтери Ботас Мерцедес АМГ Петронас Истанбул парк

Вижте също

Източници

  1. Giles. The Guardian // Посетен на 28.08.2020.

Външни препратки