През 1937 г., по време на Гражданската война в Испания, тя прекратява съществуването си, след като генералФрансиско Франко обединява различни крайнодесни организации от бунтовническата зона в една партия.
История
Партията е създадена през януари 1933 г., след като Гойкоечеа и няколко последователи се отделят от Народно действие и получават одобрението на Алфонсо XIII да създадат нова партия, въпреки че от самото начало поддържат добри отношения с карлистите и се опитват да ги въвлечат в различни антирепубликански заговори.[2] Дори преди Гражданската война, партията има тесни връзки с Испанската фаланга, като ѝ плаща месечна субсидия от 10 000 песети.[3] Испанско обновление подкрепя един вид авторитарен корпоративизъм, особено подчертан, след като Хосе Калво Сотело поема контрола над партията.[4]
Партията е една от първите сред замесените в заговор срещу правителството на Народния фронт, които подкрепят Франко като общ лидер.[5] Испанско обновление е свързана и с военната група Испански военен съюз (Union Militar Española), която изиграва важна роля в предизвикването на гражданска война.[6] По време на началния етап на гражданската война, Испанско обновление е близка с генерал Емилио Мола, който се консултира редовно с ръководството ѝ.[7]
Убийството на Хосе Калво Сотело от комунистите, който е много по-популярен и по-добър оратор от неефективния Гойкоечеа, през юли 1936 г. отслабва донякъде редиците ѝ и не след дълго те стават изцяло подчинени на Франко в опит да запазят влияние върху група, която е с малко народна подкрепа.[8] Заедно с редица други крайнодесни, Испанско обновление е закрита през април 1937 г. с формирането на Falange Española Tradicionalista y de las Juntas de Ofensiva Nacional-Sindicalista.[9] Признавайки, че властта му е крехка, Гойкоечеа приема указа и разпуска Испанско обновление.[10][11]
Източници
↑González Calleja, Eduardo. La violencia y sus discursos: los límites de la "fascistización" de la derecha española durante el régimen de la Segunda República // Ayer (71). 2008. с. 109–110.
↑Martin Blinkhorn, Carlism and crisis in Spain, 1931-1939, CUP Archive, 1975, p. 108
↑Antony Beevor, The Battle for Spain: The Spanish Civil War 1936-39, London: Phoenix, 2007, p. 45
↑Blinkhorn, Martin. Conservatism, traditionalism and fascism in Spain, 1898–1937 // Fascists and Conservatives: The Radical Right and the Establishment in Twentieth-Century Europe. Routledge, 19 June 2004. ISBN 0203-39323-6. с. 131.
↑Paul Preston, Franco, London: Fontana, 1995, p. 125