Иса̀я (според българската православна БиблияИсаия, на иврит: יְשַׁעְיָהוּ, Yeshayahu, в прев. „Спасението е в Бог“) е един от великите старозаветнипророци, живял през 8 век пр.н.е. в Юдея. Пророчествата му са предимно свързвани с концепцията за Месията, както и с нуждата от „връщане към Бога“.[1] Показва особена чувствителност към проблемите на обикновените хора и често критикува открито отношението на аристокрацията към тях.
Биография
Исая е роден в Йерусалим около 765 г. пр.н.е. Произхожда от знатно семейство на еврейски свещеници. Пророческите си видения започва да получава на около 20-годишна възраст.
Годината на смъртта му не е известна. Предполага се, че умира по време на царуването на Езекия, но е възможно да е доживял възкачването на престола на Манасий. Според някои апокрифи, Исая завършва живота си като мъченик именно по време на гоненията, организирани от Манасий.
Бележки
↑По този повод, като предупреждение към евреите, които са се отвърнали от Господ, Исая казва „Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.“ (Исая 24:3)
Тази статия, свързана с Библията, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.