Баща ѝ и дава, заедно със сестрите ѝ Хилдегарда и Берта, бенедиктинскияманастир Бухау на островБухау във Федерзе, Баден-Вюртемберг. Там тя е възпитавана заедно със сестрите си и вероятно става монахиня и абатеса. Преди 857 г. тя се мести като абатеса в бенедиктинския женски манастир Фрауенкимзе (също: Фрауенвьорт). Нейната задача е да възстанови вече занемерения манастир, основан от херцог Тасило III. Затова тя се смята за „втората дарителка“ на манастира.
Тя е почитана като Светия. През 1928 г. чрез папа Пий XI официално е призната за Светия и на 17 юли 1929 г. е обявена за блажена. Чества се на 16 юли.
Литература
Franz Seiffer: Irmengard. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 2, Bautz, Hamm 1990, ISBN 3-88309-032-8, Sp. 1333 – 1334.