Интуиция

Интуицията е способност да се придобиват познания без необходимостта от разсъждение и доказване, без разбиране как са придобити тези знания. Терминът се използва и за описание на „мисли и предпочитания, които идват наум бързо и без много разсъждения“. [1] Думата интуиция идва от латинската дума intueri, която приблизително се превежда като „да се вгледа вътре“ или „да разсъждава“. [2] Интуицията ни дава знания или убеждения, вярвания, които ние невинаги можем да обясним логически.[3] Поради тази причина тя е била обект на изследване в психологията, както и тема на интерес към свръхестественото. Дясното полукълбо на мозъка е често свързано с интуитивните процеси, както и с естетическите способности. [4][5][6] Някои учени твърдят, че интуицията е свързана с иновациите в научни открития. [7] Интуицията също е често срещана тема в Ню ейдж литературата. [8]

Освен в психологията думата интуиция се използва и във философията, където в нея се влага различен смисъл. При преводи от английски и френски език на текстове свързани с Имануел Кант следва да се отчита, че там тя най-често замества немската дума за наглед (Anschauung). С кантиански идеи е свързано течението във философия на математиката, наречено интуиционизъм. То оперира със своя специфична „интуиционистка логика“, характеризираща се с отхвърляне на закона за изключеното трето при разглеждане на безкрайности.

Психология и оценка на личността

Според швейцарския психолог Карл Юнг интуицията е един от четирите психологически типа или функции на егото. В този ранен модел на личностната психика интуицията е противопоставена на усещанията по една ос, а чувствата са противопоставени на мисленето по друга ос. Юнг твърди, че в дадена личност една от тези четири функции е първична, най-изявена и развита в съзнанието. Противоположната функция обикновено е слабо развита в същото лице. Останалата двойка (от другата ос) е съзнателно активна, но в по-малка степен в сравнение с основната функция. [9] Тази схема е може би по-познатата днес като Типовете индикатори на Майерс-Бригс.

В психологията интуицията може да включва способността на индивида да знае правилните решения на проблемите и да ги взима. Например модела наречен Recognition primed decision (RPD), обяснява как хората могат да вземат сравнително бързи решения, без да се налага да се сравняват варианти. Гари Клейн установява, че под натиска на времето, високите залози, както и промяната на параметрите, експерти, базирайки се на миналия си опит, разпознават сходни ситуации и интуитивно избират правилните решения. Така моделът RPD е смесица от интуиция и анализ. Интуицията е процес (съпоставя модели), който бързо предлага възможен начин за действие. Анализът е ментална симулация, съзнателен и преднамерен преглед на начините за действие.[10]

Според известния невропсихолог и невробиолог Роджър Уолкот Спери интуицията е активност на десния дял на мозъка, докато фактическият и математическият анализ са активност на левия дял.[11]

Надеждността на интуицията на даден индивид зависи от опита и познанията, придобити в дадена специфична област. Например някой, който има по-голям опит с деца ще има по-добър инстинкт или интуиция относно разрешаването на даден проблем с тях. Разбира се, не може да се каже, че човекът с най-голям опит винаги ще има най-прецизната интуиция (той може да бъде предубеден), но шансовете му определено са по-големи. [12]

Твърди се е, че аналитичната психологическа теория на Юнг за синхронността на елементите е равна на интелектуална интуиция.[13]

Интуиция и духовност

Интуицията обикновено е често обсъждана в литературата с духовна тематика. В този контекст, често има идея за един съвършен и по-качествен ум на духа, към който се стремим или към който съзнателно се развиваме. Обикновено интуицията се разглежда като съзнателно сходство между земната наука и висшата духовна наука,[14] която се появява като порой от илюминации. [15] Твърди се, че по дефиниция интуицията не може да бъде осъждана по логически показатели.[16]

Томас Мертън разглежда видовете интуиции в серия свои есета. Описвайки естетическата интуиция, той отстоява тезата, че художникът има личностна идентификация с обекта, който едновременно е възвишен и мултиплициран, като по този начин „вижда“ духовната реалност на обекта. [17] Дискутирайки дзен медитацията, той отстоява позицията, че директната интуиция произхожда от „борбата срещу концептуалната наука“. Накрая резултатът е: „съществуващият познава съществуването“ или битието, докато напълно изгуби поглед върху себе си като „знаещ субект“.[18]

Рудолф Щайнер предполага, че интуицията е третият от трите етапа на висшето познание, предхождан от въображението и вдъхновението, и се характеризира със състояние на моментално и пълно преживяване или дори сливане с обекта на познанието, без да бъде загубена индивидуалността на аз-а.[19]

Изследвания и твърдения

Тестове за установяване на възможностите на интуицията са провеждани през 70-те години в университета Йейл. Докато изучавали невербалната комуникация, изследователи забелязали, че някои от участниците успявали да разчитат невербални знаци на лицата преди да се появи потвърждение.[20] Използвайки подобен замисъл, те установили, че силно интуитивните субекти взимат бързо решения, но без да могат да дадат логична обосновка за тях. Тяхното ниво на точност на решенията обаче не се различава от това на неинтуитивните хора. [21]

Някои дефиниции

Интуицията е съчетание от исторически (емпирични данни), задълбочени и усилени наблюдения и способността да се премине през дебелата повърхност на реалността. Интуицията е като бавно движеща се машина, която изведнъж хваща информацията и я стоварва като тон тухли върху теб. Интуиция е да знаеш, да усещаш това, което е отвъд разбираемото от съзнанието, като чувство в стомаха. Интуицията не е псевдонаука.
– Абела Артър

Интуицията (е) възприятие чрез несъзнаваното.
– Карл Густав Юнг

Интуицията може да бъде дефинирана като разбиране или знание без съзнанието да прибягва до мислене, наблюдаване или търсене на причина. Някои намират този процес за донякъде мистичен, докато други описват интуицията като отговор с несъзнателни сигнали или безусловно разбиране на придобити по-рано знания.
– Д-р Джейсън Галейт, Шанан Кийн [22]

Чест

Връх Интуиция на остров Ливингстън от Южните Шетландски острови, Антарктика е наименуван по термина, за да засвидетелства признание към ролята на научната интуиция за прогреса на човешкото познание.[23]

Бележки

  1. ((en)) Kahneman D. (2003) „A Perspective on Judgment and Choice“. American Psychologist, 58(9), 697-720.
  2. ((en)) Carlin Flora. „Gut Almighty“. Psychology Today, 2007, т. 40, кн. 3, с. 68-75.
  3. РБЕ
  4. ((en)) Конвертиране на думи в картини. Наръчник на възприятието при четене Архив на оригинала от 2014-04-27 в Wayback Machine., Academic Support
  5. ((en)) Обработка на данни – ляво/дясно Архив на оригинала от 2012-11-30 в Wayback Machine..
  6. ((en)) Дясна хемисфера на мозъка.
  7. ((en)) Gerald Holton, Yehuda Elkana. Albert Einstien: Historical and Cultural Perspectives, Dover Publications, юли 1997, стр. 97. ISBN 0-486-29879-5 „Работата на интуицията трансцендентира тази на интелекта и както е добре известно инофацията често е триумф на интуицията над логиката (превод от английски).“
  8. ((en)) Peter Steinfels Beliefs The New York Times, юли 13, 1996
  9. ((en)) C.G. Jung. Psychological Types. Bollingen Series XX, Volume 6, Princeton University Press, 1971.
  10. ((en)) Klein, Gary. Intuition At Work. Random House, NY, NY. януари 2003
  11. ((en)) Allen Chuck Ross, „Brain Hemispheric Functions and the Native American", Journal of American Indian Education, август 1989. Архив на оригинала от 2011-07-18 в Wayback Machine.
  12. ((en)) Eugene Sadler-Smith. Inside Intuition. 2008.
  13. ((en)) Bishop, Paul. Synchronicity and Intellectual Intuition in Kant, Swedenborg, and Jung. The Edwin Mellen Press, 2000. ISBN 0773475931. с. 17–20.
  14. ((en)) Sri Aurobindo, The Life Divine, Sri Aurobindo Publication Department, 1970, стр.65. ISBN 81-7058-187-7
  15. ((en)) Alice A. Bailey, The Light of the Soul, Lucis Publishing Company, 1927, стр. 317. ISBN B000XPMTB0
  16. ((en)) Sri Aurobindo, The Life Divine, Sri Aurobindo Publication Department, 1970, с. 69. ISBN 81-7058-187-7
  17. ((en)) Thomas Merton The Literary Essays of Thomas Merton, New Directions Publishing, март 1985, стр. 341, 348. ISBN 0-8112-0931-8
  18. ((en)) Thomas Merton, The Literary Essays of Thomas Merton, New Directions Publishing, март 1985, стр. 364. ISBN 0-8112-0931-8
  19. ((de)) Lorenzo Ravagli, Zanders Erzählungen, Berliner Wissenschafts-Verlag, ISBN 978-3-8305-1613, стр. 680ff
  20. ((en)) AJ Giannini, J Daood, MC Giannini, R Boniface, PG Rhodes. „Intellect versus intuition--dichotomy in the reception of nonverbal communication.“ Journal of General Psychology. 99:19-24, 1978.
  21. ((en)) AJ Giannini, ME Barringer, MC Giannini, RH Loiselle. „Lack of relationship between handedness and intuitive and intellectual (rationalistic) modes of information processing.“ Journal of General Psychology. 111:31-37, 1984.
  22. Encyclopedia of Creativity, 2-ро издание
  23. ((en)) Intuition Peak. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica.

Още материали

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Intuition (knowledge) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​