Иван Бонев Бонев е български офицер, полковник и спортен деятел.

Иван Бонев е роден на 15 февруари 1895 година в пловдивското село Каратопрак. През 1917 година завършва Военното училище в София. Започва военната си служба през 1917 като взводен командир в девети пехотен пловдивски полк. От 1919 година е командир на взвод в Двадесет и осми пехотен стремски полк. Служи и в 10^-и пехотен родопски полк. На следващата година става командир на рота в девета пехотна дружина. През 1921 година Иван Бонев и други съмишленици основават футболния клуб Марица (Пловдив). Между 1924 и 1925 изкарва курсове за повишаване на квалификацията на офицерите. През март 1931 е назначен за командир на тежкокартечна рота към 21-ва пехотна дружина, след което служи в 9^-а пехотна пловдивска дружина. От 1938 г. служи в 2^-ра пехотна тракийска дивизия. От 1941 година е командир на пехотна дружина в Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк (Гюмюрджина). На 21 май 1942 година е назначен за командир на 9^-и пехотен пловдивски полк^[1]. Има орден „За храброст“, 4-та степен, 1-ви клас. Излиза в запас през 1945 година. Арестуван е на 6 януари 1945 година, а на 9 март е осъден на 15 години затвор от Народния съд. На 5 април 1946 година е реабилитиран, но през юни е арестуван отново и интерниран в концлагера „Росица“. Умира там на 10 октомври 1946 година^[2].

Полковник Иван Бонев е женен и има две деца.

• Офицерски кандидат (30 януари 1917)
• Подпоручик (1 август 1917)
• Поручик (30 юни 1919)
• Капитан (1 април 1926)
• Майор (6 май 1935)
• Подполковник (6 май 1939)
• Полковник (21 май 1942)

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

• Портал „Военна история на България“