Зигфрид фом Щайн (фогт)

Зигфрид фом Щайн
германски благородник
Герб
Семейство
ДецаВолфрам фон Щайн

Зигфрид I фом Щайн (на немски: Siegfried I vom Stein; Sifridus von Stein; Siegfried Vogt von St.Peter; * пр. 1173; † ок. 1194/1198) е фогт на „Св. Петер“ в Кройцнах и министър на архиепископ Кристиан фон Майнц († 1183). Той е чрез женитбата си родител на Рейнграфовете на Щайн.

Произход и наследство

Замък Рейнграфенщайн

Той е син на Волфрам I (III) фом Щайн (де Петра) († пр. 24 януари 1179). Внук е на Волфрам де Петра († сл. 1126) и правнук на Волфрам де Петра († сл. 1074). Брат е на Волфрам IV фом Щайн († пр. 1180/пр. 1196). Дядо е на Зигфрид фон Щайн († 1246), епископ на Фрайзинг и Регенсбург (1227 – 1246).

Резиденцията на графовете на Щайн е замък „Рейнграфенщайн-Щайн“ на река Нае в град Кройцнах. Рейнграфофете фом Щайн загубват през 1279 г. собствеността си в Рейнгау след битката при Шпрендлинген с Вернер фон Епщайн, курфюрст и архиепископ на Майнц († 1284), но запазват териториите си на Нае, около Кройцнах и Кирн.[1]

През 1350 и 1409 г. Рейнграфовете наследяват двете линии на „Вилдграфовете“ и започват да се наричат „Вилд- и Рейнграфове“.

Фамилия

Зигфрид фом Щайн се жени ок. 1160 г. за Рейнграфиня Лукардис фон Рейнграф († 1194), сестра на Алберо, абат на Ебербах († ок. 1208), дъщеря на Ембрихо I Рейнграф († сл. 1155). Тя е внучка на Риклиндис († 1126), дъщеря на Рейнграф Рикхолф († сл. 1109) и Данкмодис († сл. 1109). Те имат децата:[2][3] [4][5]

  • Еберхард фом Щайн († 1219)
  • Волфрам фон Щайн (* пр. 1194; † 1220), Рейнграф на Щайн, кръстоносец в Трети кръстоносен поход (1189 – 1191), женен 1187 г. за Гуда фон Боланден (* пр. 1187; † пр. 1219), дъщеря на Филип II фон Боланден († 1187/1198) и Хилдегард фон Хагенхаузен, дъщеря на Герхард I фон Хагенхаузен (ок. 1131 – 1178)
  • Вернер I
  • Зигфрид фом Щайн († сл. 1202)
  • Гуда фом Щайн, омъжена ок. 1170 г. за Годебалд II фон Вайербах/фон Вайрщайн, господар на Вирбах, фогт на Валхаузен († пр. 1188/сл. 1225), син на Годеболд III фон Лайен, господар на Вайербах

Литература

  • Conrad Schneider: Geschichte des Wild – und Rheingräflichen Hauses, Volkes und Landes auf dem Hundsrücken. 1854 (Nachdruck: Verlag Glaube und Heimat, Birkenfeld 1926)
  • Wilhelm Fabricius: Die Herrschaften des unteren Nahegebietes. Der Nahegau und seine Umgebung. (Erläuterungen zum Geschichtlichen Atlas der Rheinprovinz 6) Behrendt, Bonn 1914, bes. S. 404 – 524 (Digitalisat des Landesbibliothekszentrums Rheinland-Pfalz Koblenz)
  • Alexander Thon, Marin Wenz: Rheingrafenstein. In: Jürgen Keddigkeit, Ulrich Burkhart, Rolf Übel (Hrsg.): Pfälzisches Burgenlexikon. Band 4./1. O-Sp, S. 242 – 258, Kaiserslautern 2007; ISBN 3-927754-56-0
  • Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 4:96
  • Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 96b.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 96a.
  • GeneaNet, DL Genealogie.

Източници

  1. ↑ Die Wild-und Rheingrafschaft bis zur Teilung im Jahr 1575, Internet Archive
  2. ↑ Salm 2, genealogy.euweb.cz
  3. ↑ Siegfried Vogt von St.Peter, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
  4. ↑ Siegfried, Vogt von St. Peter zu Kreuznach, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  5. ↑ Siegfried vom Stein?, Prof. Herbert Stoyan (A data base of the titled nobility in Europe), ww-person.com

Външни препратки