За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Естерите се назовават по същия начин като солите, въпреки че те на практика нямат катиони и аниони, терминологията следва същата схема: по-електроположителна част, следвана от по-електроотрицателна част.
Един естер може да се смята за резултат от кондензационна реакция на киселина (обикновено органична киселина) и алкохол (или фенолно съединение), въпреки че има и други начини да се образуват естери. Кондензацията е вид химична реакция, в която две молекули се сливат, отделяйки малка молекула, в този случай две -OH групи се свързват, отделяйки молекула вода. Кондензационна реакция за образуване на естер се нарича естерификация. Тя може да се катализира от H+ йони. Сярната киселина често се използва като катализатор за тази реакция. Името „естер“ идва от немскотоEssig-Äther, старо име на етиловия естер на оцетната киселина (етилацетат), буквално „оцетен етер“.
Естерите на органичните киселини са в повечето случаи неполярни съединения и не се разтварят във вода. Тези с ниска молна маса са сравнително летливи и имат специфичен плодов аромат (банан, ягода и др.). Много от тях влизат в състава на етеричните масла. Мазнините (олио и животинска мас) са естери на глицерина с висши органични (мастни) киселини. Биодизела представлява смес от естери (мазнини) в които глицерина е заместен с напр. метанол или етанол. Други известни представители на тази група химични съединения са нитроглицерина (глицеринтринитрат), ацетилсалициловата киселина (аспирин: може да се представи като естер на оцетната киселина) и хероина. Полиестерите (например полиетилентерефталат, ПЕТ) са типични пластмаси.