Ерик е образован човек с артистични наклонности, който се стреми към политическа власт, но в първите години на царуването си показва признаци на психично заболяване и в крайна сметка развива шизофрения.
Външна политика
Във външната политика на Ерик усилията му са насочени към укрепване на Швеция, превръщайки я в една велика сила. За разлика от баща си, той се опитва да разшири влиянието си в балтийските земи и Естония. Тази политика довежда до сблъсък с братовчед му, краля на ДанияФредерик II.
Вътрешната политика на Ерик е твърде амбициозна и довежда до негодуванието на шведската аристокрация. Сред противниците му е неговият брат Юхан от втория брак на баща му. Юхан по това време е херцог на Финландия, а по-късно, ще бъде коронован за крал на Швеция под името Юхан III. Недоволен от политиката на своя брат, Юхан се жени за Катерина Ягелонка – сестрата на краля на Полша и противник на брат му Сигизмунд II Август. Ерик завладява Естония от брат си през 1563, а Юхан е съден за държавна измяна.
Войни
По време на управлението на Ерик Швеция участва в т.нар. Северна седемгодишна война (1563 – 1570) с Дания, Полша и Любек. В ранните години на войната Дания провежда успешни операции в Швеция и едва към края на управлението на Ерик шведите успяват да възвърнат част от загубените територии. Швеция участва успешно в Ливонската война срещу Русия.
Последни години
През всичките тези години психическото състояние на Ерик постепенно се влошава, действията му стават все по-упорити и склонни към внезапно обостряне на заболяването. В 1567 г. е извършено клането на семейство Стюр в Упсала. Макар убийството да е незаконно, в неговите очи е оправдана екзекуцията на предатели.
През 1568 г. той е свален от престола от братята си Юхан и Карл и хвърлен в затвора, като губи всичките си управленски права над Швеция. Неговият доверен секретар Йоран Першон (1530 – 1568) поема голяма част от вината за действията на Ерик срещу аристокрацията и е бил екзекутиран по времето на Юхан III.