Елиза Бонапарт се омъжва на 1 май 1797 г. за корсиканския благородник Феличе Бачоки (1762 – 1841), който е издигнат като сенатор от Наполеон. На 27 юни 1805 г. е обявен за княз на Лука и Пиомбино като Феликс I до 1814/1815 г. Елиза всъщност управлява сама. Построява в Лука един нов палат, театър, баня и игрално казино, което Наполеон нарежда да бъде затворено. Тя строи пътища, отваря мини. От мрамора на Карара княгинята прави бюстове на брат си. В Карара тя отваря скулптурно училище. Помага на Николо Паганини като го назначава в капелата на нейния двор и го номинира на почетен капитан.
Елиза се разделя със съпруга си. Тя резидира в палацо Питти, а нейният съпруг – в палацо дела Крочета. Двамата имат различни извънбрачни афери.
След края на Наполеоновото господство Елиза и нейният съпруг живеят наблюдавани от австрийците в Триест. Тя получава титлата Contessa di Compiagano. Купува къща в града и във Вила Вичентина. През 1819 г. австрийците ѝ връщат нейните имоти в Италия. Тя ги продава, с което си осигурява добър живот. По-късно Елиза купува нов имот в Италия.
Умира внезапно през 1820 г. от малария. Голяма част собствеността си тя завещава на децата си.
Деца
От съпруга си Елиза има пет деца, от които две достигат зряла възраст:
Феликс Наполеон Бачоки Левой (1798 – 1799)
~ (син) Бачиоки (1803 – 1803)
Елиза Наполеоне Бачоки Левой (1806 – 1869), омъжена за граф Кармрата-Пасионеи ди Мацолини
Жером Шарл Бачоки Левой (1810 – 1811)
Фредерик Наполеон Бачоки Левой (1814 – 1833)
Източници
David Stacton: Die Bonapartes. Zsolnay, Wien und Hamburg 1968, S.78 – 85, S.194f.
M. Bellacci, I Bonaparte, Mondadori, Milano 1973.
E. Lazzareschi, Elisa Buonaparte Baciocchi, Lucca 1983.
N. Tavera, Elisa Bonaparte Baciocchi principessa di Piombino, Firenze 1982.
