|
|
Роден | Едуард Артьомович Маркаров 20 юни 1942 г. (82 г.) |
---|
Ръст | 164 см |
---|
Пост | нападател |
---|
|
1954–1959 | Локомотив Баку | | |
|
|
|
|
|
|
|
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . |
Едуард Маркаров (на арменски: Էդուարդ Մարգարով; на руски: Эдуард Маркаров) е съветски футболист и треньор. Почетен майстор на спорта на СССР (1963). Почетен треньор на Арменска ССР (1983).
Кариера
Едуард Маркаров е роден в семейството на футболиста Артьом Агаларович Маркаров, майстор на спорта на СССР, който става негов първи треньор. Следвайки примера на баща си, често рита топката в двора. На 14-годишна възраст започва да тренира в Локомотив Баку.
През 1961 г. Маркаров е забелязан от Борис Аркадиев и е привлечен в Нефтчи Баку, а през същата година получава повиквателна за националния отбор на СССР юноши.
Като част от мъжкия отбор на СССР участва на Световната купа през 1966 г., играейки в мача СССР - Чили. В края на 1960-те години, Маркаров започва да получава контузии и през 1971 г. се премества в Арарат Ереван. С този клуб, Маркаров има най-успешния период от кариерата си. Първо като играч той става двукратен носител на Купата на СССР, носител на златни и сребърни медали на шампионата, а след това през 1976 г., този път като треньор, е финалист за купата. През 1975 г. заедно с Герд Мюлер става голмайстор в КЕШ.[2]
Отличия
Отборни
- Арарат Ереван
Треньор
- Хоменмен Бейрут
- Мика
Източници
Нормативен контрол | |
---|
|