Едуард Изгнаника (на английски: Edward the Exile; * 1016; † 19 април 1057) е син на крал Едмънд II, наричан още Желязното ребро, и племенник на крал Едуард Изповедника – предпоследния крал на Англия преди завладяването ѝ от Уилям I Завоевателя.
Наречен е „Изгнаника“ понеже прекарва по-голямата част от живота си далеч от Англия, родината на неговите деди.
Биография
След смъртта на баща му Англия е завладяна от Дания и по заповед на крал Кнут Велики едва неколкомесечният Едуард заедно с неговия брат Едмунд Етелинг са изпратени в Швеция в двора на Олаф Шьотконунг с нареждането да бъдат убити там без много шум.[1][2] Противно на волята на Кнут обаче, няколко предани царедворци скриват децата и ги завеждат в Киев, където по това време дъщерята на Олаф Шьотконунг Ингегерд Олофсдотер е велика княгиня, според други източници те са отведени в Полша, където управлява вуйчото на Кнут Велики – Болеслав I Храбри.[3]
Младият Едуард се жени за Агата, за чието потекло има доста противоречива и неясна информация като е вероятно тя да е дъщеря или внучка на българския цар Гаврил Радомир. След сватбата двамата отиват да живеят в Унгария и там се раждат трите им деца:
Когато неговият чичо, Едуард Изповедника, научава, че Едуард е жив, го обявява за свой наследник на трона. През 1056 г. Едуард Изгнаника пристига със семейството си в Англия, но така и не успява да си върне законно принадлежащия му престол, тъй като едва стъпил на английския бряг неочаквано умира. Вероятно сред определени кръгове в Англия неговото коронясване е било крайно нежелателно. След неговата смърт, последвана няколко години по-късно от тази на Едуард Изповедника, който не оставя потомство, следва остра борба за престола, и тази криза в крайна сметка довежда до завладяването на Англия от нормандците на Уилям I Завоевателя.
Източници
- ↑ Onslow, Earl of, The Dukes of Normandy and Their Origin, London, 1945, p.161.
- ↑ Anderson, Alan O.,Scottish Annals from English Chroniclers, 500 to 1286, London, 1908. p.94.
- ↑ Michael Anne Guido and John P. Ravilious, „From Theophanu to St. Margaret of Scotland: A study of Agatha's ancestry“, Foundations, vol. 4(2012), pp. 81 – 121.
Нормативен контрол | |
|---|
|
