Евгения Панчева

Евгения Панчева
българска преводачка и литературна историчка, англицистка
Родена
1958 г. (66 г.)
Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория на литературата
Работила вСофийски университет

Евгения Спасова Начева-Панчева е българска литературна историчка, професор по английска литература (Средновековие и Ренесанс) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1]

Биография

Евгения Панчева завършва 114-а (Първа английска) гимназия в София, английска филология и редовна докторантура върху литературата на английския Ренесанс в Софийския университет. През декември 1986 г. печели конкурс за асистент по английска литература (Средновековие и Ренесанс) в СУ. Четири години по-късно защитава докторска дисертация на тема „Шекспировите защити на изкуството: Ренесанс, Маниеризъм, Барок“. Специализира ренесансова литература в Лондонския университет.

През 2000 г. защитава доцентура с хабилитационен труд на тема „Разбягване на подобията: опит върху ренесансовата култура“, излязъл следващата година и в книжна форма в издателството на Софийския университет. През 2012 г. става професор по английска литература.[1] През 2016 г. защитава втори докторат на тема „Стазис и екстаз: археологии на ранномодерния „Аз“ и получава титлата доктор на филологическите науки. От 2011 г. до 2019 г. е ръководител на катедра „Англицистика и американистика“ на СУ „Св. Кл. Охридски“.

Автор на колективния учебник „Теория на литературата: От Платон до Постмодернизма“, написан в съавторство с Амелия Личева и Миряна Янакиева (2005). Тя е автор на 18 от общо 35-те му глави, посветени на Средновековието, Ренесанса, Т. С. Елиът и И. А. Ричардс, американската Нова критика, структурализма, Ролан Барт, интертекстуалността, психоаналитичното, архетипалисткото и митологичното, феноменологичното и екзистенциалисткото литературознание, херменевтиката, теорията на рецепцията, теорията на читателската реакция, лаканианската психоанализа, шизоанализата на Жил Дельоз, йейлските критици, Мишел Фуко, Новия историзъм и културния материализъм.

Евгения Панчева е един от популяризаторите в България на американската литературоведска школа Нов историцизъм, който според нея може да бъде видян като постмодерно и отвъдатлантическо продължение на 'културния материализъм' – концепцията, добила популярност във Великобритания след средата на ХХ в.[2][3][4]

Дългогодишен преводач на класическа англоезична литература. Още през 1990-те превежда за първи път на български език поемите на Шекспир „Венера и Адонис“ и „Похищението на Лукреция“, поемата на Кристофър Марлоу „Херо и Леандър“, както и Едгар Алън По в изданието, включващо старите преводи на Георги Михайлов и новите нейни. От хабилитирането си насам е дала на българската читателска публика четири от драмите на Кристофър Марлоу – „Малтийският евреин“, „Тамерлан Велики“, част I и II, „Едуард II“ и „Дидона, картагенската царица“. През 2006 г. излиза изцяло в неин превод и солиден том „Поезия“ на Уилям Шекспир, включващ цялото недраматично творчество на бележития английски класик: сонетите, някои от които отпечатани през 2001 г., придружени от поемите „Венера и Адонис“, „Похищението на Лукреция“ „Фениксът и гълъбът“ и др.[1]

Евгения Панчева превежда за първи път на български език английската ренесансова поетеса Емилия Ланиър, както и шедьовъра на Поуп „Похищението на къдрицата“. През 2017 г. представя за първи път на българската публика поезията на Джонатан Суифт. Превеждала е отделни произведения на Браунинг и Байрон. Сред превежданите от нея на английски български автори личат имената на Пенчо Славейков, Никола Вапцаров и Пеньо Пенев. През 2018 г. излиза и неин превод на Паисиевата „История славянобългарска“, издание на Зографската света обител.

Награди

  • Като поет е носител на трета награда от конкурса Славейкова награда (2010)[5] в Трявна за стихотворението „Колко прегазени кучета“[6][7].
  • Носител на наградата „Георги Михайлов“ за най-добра дебютна преводна книга (1995) за Уилям Шекспир, „Венера и Адонис“. Кристофър Марлоу, „Херо и Леандър“ (Обсидиан, 1994).
  • Носител на националната награда „Христо Г. Данов“ (2007) в раздел „Преводна художествена литература“ за „Поезия“ от Уилям Шекспир (УИ „Св. Климент Охридски“).
  • Издателство Колибри е носител на наградата Бронзов лъв (2005) за три книги, между които „Теория на литературата. От Платон до постмодернизма“ на Евгения Панчева, Амелия Личева и Миряна Янакиева.[8]
  • Носител на наградата на Съюза на преводачите в България (2013) за „Тамерлан Велики“ от Кристофър Марлоу (Колибри, 2011) и „Похищението на къдрицата“ от Алекзандър Поуп [9] (Изток-Запад, 2012).
  • Носител на Специалната награда за изключително високи постижения в областта на превода на Съюза на преводачите в България (2017) за превода на „Дидона, картагенската царица“ и „Херо и Леандър“ на Кристофър Марлоу (Агата-А, 2017).
  • Номинация за националната награда „Христо Г. Данов“ (2018) в раздел „Преводна художествена литература“ за превода на „Дидона, картагенската царица“ и „Херо и Леандър“ на Кристофър Марлоу (Агата-А, 2017).

Библиография[10]

Монографии
Преводи
  • Уилям Шекспир. Венера и Адонис. Кристофър Марлоу. Херо и Леандър. София: Обсидиан, 1994.
  • Уилям Шекспир. Похищението на Лукреция. Обсидиан, 1996.
  • Едгар Алън По. Страната на сънищата. София: Златорогъ, 1996.
  • Уилям Шекспир. Поезия. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006.
  • Кристофър Марлоу. Малтийският евреин. София: Обсидиан, 2006.
  • Кристофър Марлоу. Тамерлан Велики. София: Колибри, 2011.[12][13]
  • Тенеси Уилямс. Пиеси. Стъклената менажерия. Трамвай „Желание“. София: Колибри, 2011.[14]
  • Алекзандър Поуп. Похищението на къдрицата. София: Изток-Запад, 2012.[15][16][17]
  • Кристофър Марлоу. Едуард II. София: Изток - Запад, 2013.[18][19][20]
  • Уилям Шекспир. Поезия. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2014.
  • Уилям Шекспир. Сонети. Три български превода. София: Захарий Стоянов, 2014.
  • Едгар Алън По. Душите на мъртвите. София: „Захарий Стоянов“, 2014.
  • Емилия Ланиър. Salve Deus Rex Judaeorum. Изток-Запад, 2016.
  • Кристофър Марлоу. Дидона, картагенската царица. Херо и Леандър. София: Агата-А, 2017.
  • Джонатан Суифт. Избрана поезия. София: Издателство за поезия „Да“, 2017.
  • Сър Филип Сидни. Астрофил и Стела. София: Издателство за поезия „Да“, 2019.
  • Едмънд Спенсър. Amoretti. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2021.

Източници

  1. ↑ а б в Биографична справка за Евгения Панчева в Литернет
  2. ↑ Евгения Панчева. „Нов историзъм и културен материализъм“. - В: Теория на литературата, София: Колибри, 2005, с. 483-96.
  3. ↑ Джийн Хауард, „Новият историзъм в изследванията върху Ренесанса“. (Превод от английски Евгения Панчева). - Литературна мисъл, 1991, кн.7, 149-174.
  4. ↑ Стивън Грийнблат, „Невидими куршуми: ренесансовият авторитет и неговото подриване. „Хенри IV“ и „Хенри V“. (Превод от английски Евгения Панчева). – Литературна мисъл, 1991, кн.7, 175-199.
  5. ↑ „Тържествено обявяване и връчване на Славейковите награди за лирично стихотворение за 2010 г.“, в. „Тревненска седмица“, 09.06.2010.
  6. ↑ Евгения Панчева, „Колко прегазени кучета...“, Електронно списание LiterNet, 15.05.2012, № 5 (150)
  7. ↑ Евгения Панчева, „Колко прегазени кучета...“, Електронен портал Dictum, 9 юни 2010.
  8. ↑ „Бронзов лъв 2005 г.“ Архив на оригинала от 2014-01-03 в Wayback Machine. на сайта на Асоциация „Българска книга“, 30 юли 2008 г.
  9. ↑ „Още от наградите на СПБ“, в. „Култура“, бр. 35 (2741), 25 октомври 2013 г.
  10. ↑ Книги на Евгения Панчева, uni-sofia.academia.edu.
  11. ↑ Амелия Личева, „За Ренесанса и неговите гласове“, рец. във в. „Култура“, бр. 6, 16 февруари 2001 г.
  12. ↑ Ангел Игов, „Карта на безкрайните предели“, рец. във в. „Култура“, бр. 36 (2654), 28 октомври 2011 г.
  13. ↑ Зорница Христова, „Тамерлан, или гледната точка на злото“, рец. във в. „Култура“, бр. 34 (2652), 14 октомври 2011 г.
  14. ↑ Амелия Личева, „Бланш – това съм аз“, рец. във в. „Култура“, бр. 18 (2636), 13 май 2011 г.
  15. ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 4 (2710), 1 февруари 2013 г.
  16. ↑ Любомир Терзиев, „Къдрица без излишни къдри“, рец. във в. „Култура“, бр. 13 (2719), 5 април 2013 г.
  17. ↑ Ангел Игов, „Наслада от самата форма“, рец. в електронно списание „Sofia Live“, 28 март 2013 г.
  18. ↑ Ангел Игов, „Пиеса за мразения крал“, рец. в електронно списание „Sofia Live“, 10 октомври 2013 г.
  19. ↑ Катя Атанасова, „Тялото на властта“, рец. в електронния Портал за култура, изкуство и общество, 3 януари 2014 г.
  20. ↑ Съдържание, предговор и откъс от „Едуард II“ на Кристофър Марлоу, сайт на издателство „Изток – Запад“.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни