Дончо Христов

Дончо Христов
български революционер
Роден
1891 г.
Починал
19 април 1933 г. (42 г.)
Дончо Христов в Общомедия

Дончо Христов Цонев е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.[1][2]

Биография

Христов е роден в 1891 година[2] село Драгобраще, Кочанско, в Османската империя.[3] Влиза във ВМОРО и е легален деец.

В 1912 година, при избухването на Балканската война, е мобилизиран в Османската армия. Дезертира при Одрин при българските части. Взима участие в Първата световна война с Българската армия.[3]

Царевоселската чета на Дончо Христов през 1926 година.

След войната участва активно във възстановяването на ВМРО, първоначално като легален деец. Заподозрян от сръбските власти, в 1922 година става четник при Ефрем Чучков. На 24 юли 1923 година изпълнява присъдата над предателя Мите Суджукаро, за което е награден със значка на организацията и револвер.[4] Четник е на Евтим Полски и участва в сражението при Пекляни.[5][3]

През 1924 година става самостоятелен околийски войвода в Царевоселско с 18 души четници и води редица сражения със сръбските окупатори. Така например същата година четата му се сражава цял ден със сръбска потеря при село Бигла.[6] Заедно с четите на Георги Въндев и Ефтим Чифлишки провеждат наказателна акция през февруари 1925 година в Малешевско и Радовишко срещу сръбската власт, в отговор на нейни изстъпления срещу местното население.[7] В 1927 година в сражение при село Тработивище е тежко ранен в челюстта и дясното рамо, но се спасява.[3]

Избитата царевоселска чета при Драмче: Стоян Давидков, Васил Дейчинов, Митко Паликрушев, Дончо Христов, Ангел Симеонов, 20 април 1933 година

На 19 април 1933 година Дончо Христов заедно с Димитър Паликрушев, Стоян Георгиев, Ангел Симеонов и Васил Николов нападат жандармерийска станция в село Драмче и избиват 9 жандармеристи, впоследствие са обкръжени от сръбска войска и в поредната битка с бомби взривяват 20 сръбски войници, а други 40 раняват.[8] Загиват същия ден в Драмче.[9][2][10][3]

Дончо Христов оставя вдовица и две деца.[3]

На 10 март 1943 година, вдовицата му Спасена Христова, родена в Лаки и жителка на Лаки, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]

Бележки

  1. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 335.
  2. ↑ а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 179.
  3. ↑ а б в г д е ж Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 336.
  4. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 131 - 132.
  5. ↑ Македония, 27 май 1933 г.
  6. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 718.
  7. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр.168-171
  8. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.199
  9. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 263.
  10. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 500-501.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“