Селото се намира в областта Пиянец в западното подножие на планината Влахина до границата с България.
Етимология
Църквата „Свети Йоан Кръстител“Минарето на разрушената джамия в Дзвегор
Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името е от старобългарското *, производно от * в старобългарското , ,[1] „издавам звук, крещя“ и -ор, подобно на гов-ор. Сравними са руските звягу̀̀, звя̀гать, „лая“, „джафкам“, украинската звя̀̀га, „шум“, беларуското звя̀̀га, „побойник“, литовските žvèngti, žvèngiu, „цвиля“, „кикотя се“, žvàngeti, „звъня“, „бумтя“. От същия произход са звек, звон, звън.[2]
История
В югоизточния край на Дзвегор, в подножието на Влахина, са останките от късноантичната и средновековна крепост Мало Градище.[3][4]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Звегор живеят 563 помаци и 53 българи, като българите се преселили в селото по време на Балканската война от планинските села в Осогово.[6]
Параклисът „Свети Илия“ е изграден в 1990 – 1991 и е осветен на 15 септември 1991 година от Стефан Брегалнишки. На 2 август 2001 година Агатангел Брегалнишки осветява темелния камък на църквата „Свети Йоан Кръстител“.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 904 жители.[8]
↑Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
