Джциневра се сприятелява с Джентиле Будриоли, съпруга на нотариуса Алесандро Кимиери и студентка в Болонския университет, която е обвинена в магьосничество и изгорена на клада през 1498 г.[2]
През 1466 г. папа Павел II признава господарството на втория ѝ съпруг Джовани II Бентивольо и му дава папския викариат в Болоня.[3]
След като се изправя пред заговора на рода Малвеци през 1488 г., през 1501 г. Бентивольо открива още един заговор, организиран от съперничещото му семейство Марескоти. По съвет на Джиневра много негови членове са убити за отмъщение.[4] През 1505 г. заговорниците, избягали от кланетата, молят за помощ папа Юлий II, който заповядва на Джовани II да напусне града със семейството си. Джиневра, заточена в Парма, където намира убежище при маркиз Палавичино, е отлъчена от Църквата, тъй като не се е отдалечила достатъчно от Болоня.[2] Въпреки многобройните ѝ молби папа Юлий II отказва да я приеме в своя замъка Понте Поледрано (днес в Бентивольо). В Болоня имотите на Бентивольо са разграбени, а дворецът му е сринат със земята.
Джиневра умира на 16 май 1507 г. на 67-годишна възраст и е погребана в общ гроб недалеч от Бусето. След една година Джовани II Бентивольо умира като затворник на Луи XII в Кастело Сфорцеско в Милано.
Брак и потомство
Омъжва се два пъти:
∞ 1. 19 май 1454 в базиликата „Сан Джакомо Маджоре“ в Болоня[4] за Санте Бентивольо (* 1424, Попи; † 1 октомври 1463, Болоня), извънбрачен син на Ерколе Бентивольо (братовчед на Анибале I Бентивольо) и господар на Болоня (1445 – 1463), от когото има син и дъщеря:[4]
∞ 2. 2 май 1464 за Джовани II Бентивольо (* 12 февруари 1443, Болоня; † 15 февруари 1508, Милано), владетел де факто на Болоня (1463 – 1506), чиято съветничка става.[3][5] Имат шестнадесет деца, от които единадесет достигат зряла възраст:[2]
Франческа Бентивольо (* 18 февруари 1468, Болоня; † 1504, Болоня), ∞ 1. 17 февруари 1482 в Болоня за Галеото Манфреди (* 1440, † 1488, убит по нейна заповед), господар на Фаенца, от когото има един син – Асторе, последен владетел на града от рода Манфреди, 2. 2 ноември 1492 за Гуидо II Торели († май 1501, Гуастала), бившо религиозно лице, кондотиер
Анибале II Бентивольо (* 1469, Болоня; † 24 юни 1540, Ферара), господар на Болоня (1511 – 1512), кондотиер, ∞ за Лукреция д'Есте (* ок. 1473, Ферара;† 1516/1518), извънбрачна дъщеря на Ерколе I д’Есте, херцог на Ферара, и на Лудовика Кондолмиери, от която има седем сина и шест дъщери.
Алесандро Бентивольо (* 1474, Болоня; † 1532, Милано), граф на Кампания, ∞ 1493 за Иполита Сфорца (* 1481, Милано; † 1520, Милано), дъщеря на Карло Сфорца – граф на Маджента и на Кастеджо, и на съпругата му Бианка Симонета – господарка на Галиате. Имат двама сина и четири дъщери.
Ермес Бентивольо (* 1475, Болоня; † 1513), кондотиер, пфалцграф (1498), ∞ 1504 за Якопа Орсини, дъщеря на Джулио Орсини, кондотиер
Изота Бентивольо (неизв.), монахиня в манастира „Корпус Домини“ в Болоня
Елеонора Бентивольо (* 15 век, † 10 март 1540), ∞ 1486 за Джиберто III Пио ди Савоя (* сред. на 15 век, † 26 септември 1500, Болоня), съгосподар на Капри, капитан на Болоня, от когото има четирима сина
В Националната художествена галерия във Вашингтон се съхраняват два портрета на Джиневра Сфорца. На единия – дело на Антонио Марескоти тя е изобразена в младостта си, по време на първия си брак със Санте Бентивольо. В същия музей се пази и диптих на Ерколе де Роберти от около 70-те години на 16 век, в който Джиневра и вторият ѝ съпруг Джовани Бентивольо са изобразени в профил, обърнати един към друг.
Джовани II Бентивольо поръчва на художника Лоренцо Коста да изобрази голямото му семейство. Олтарната картина (Pala Bentivoglio) от 1488 г. се намира и към 2020 г. е в параклиса на Бентивольо в църквата „Сан Джакомо Маджоре“ в Болоня. На нея Джиневра е изобразена като основна дарителка на храма, заобиколена от семейството си в краката на Мадоната на трона.
Докато Джиневра е още жива, през 1483 г. хуманистът Джовани Сабадино д'Ариенти включва нейната биография в колекция от биографии на видни жени, наречена Gynevra de le clare donne.[7]
↑Eleonora Luciano, “The Power of Princesses: Ginevra Sforza,” paper delivered at the symposium “Beauty Adorns Virtue: Renaissance Portraits of Women,” National Gallery of Art, Washington, October 5–6, 2001