1851 – Уилям Пени – Изследване на двата бряга на протока Уелингтън. Откриване на протока Куинс Чанъл, протока Пени (между островите Батърст на югозапад и Девън на североизток)
През 1819 г. островът е наименуван Девън в чест на графство Девън във Великобритания от известния английски мореплавател Уилям Едуард Пари.
Усвояване на острова
През август 1924 г. на югоизточното крайбрежие на острова, на (74°32′ с. ш.82°23′ з. д. / 74.533333° с. ш.82.383333° з. д.74.533333, -82.383333) е основана станция Дъндас Харбър (на английски: Dundas Harbour) в рамките на правителствена програма, имаща за цел да ограничи китолова на други страни в канадски води. През 1934 г. поради падането на цените на ценните животински кожи и настъпилата световна икономическа криза на острова се преселват 53 ескимоски семейства от Бафинова земя. Поради суровите климатични условия на острова обаче хората напускат след две години. В Дъндас Харбър през 1940 г., във връзка с предстоящата Втора световна война се установява военен граничен гарнизон, който е окончателно закрит през 1951 г. През юли 2004 г. на Девън временно се заселват петима учени и двама журналисти, които експериментират условия на живот и работа на Марс. Освен това НАСА провежда програма за изучаване на геологията, хидрологията, ботаниката и микробиологията на острова. Девън е най-големият на Земята необитаем остров.
Остров Девън, както и останалите острови от Канадския арктичен архипелаг е със силно разчленена брегова линия. Северозападната част на острова, издължена на повече от 200 км от основната маса на острова представляват два полуострова Гринел и Колин Арчър със силно разчленени от заливи и фиорди брегове. По северното крайбрежие по-големите заливи и фиорди са Артур фиорд (отделящ двата полуострова), Вест фиорд и залива Баер. Заливите Крокър и Максуел са по-големите по южното крайбрежие, а Грифит – на западното.
Геоложки строеж и релеф
На острова има три обширни геоложки зони, изградени от докамбрийски гнайси и палеозойски алеврити и шисти.
Източната зона заема района на изток от линията от нос Спарбо (75°49′ с. ш.84°00′ з. д. / 75.816667° с. ш.84° з. д.75.816667, -84) на северното крайбрежие до залива Крокър (74°42′ с. ш.83°15′ з. д. / 74.7° с. ш.83.25° з. д.74.7, -83.25) на южното, обхващаща част от Канадския щит и е почти напълно покрита с грамадна ледена шапка с площ 12 хил. км2 и съдържаща приблизително 3980 км3 лед, с максимална дебелина около 880 м. Под слоя от лед в планината Тротър (на английски: Treuter) се намира най-високия връх на острова (1921 м).
Централната зона, разположена между линията нос Спарбо и залива Крокер на изток и линията с югозападно направление от фиорда Викс на северното крайбрежие до залива Dragleybeck на западното, представлява издигнато плато със средна надморска височина 300 – 400 м и максимална от 551 м. Тази зона представлява част от платото Ланкастър, което освен на Девън се простира и на части от островите Елсмиър и Бафинова земя, целия остров Съмърсет и на полуостров Бутия. Тук е разположен ударният кратер Хотън (на английски: Haughton), образувал се преди около 39 млн. години пре падането на метеорит с диаметър около 2 км. При удара се е образувал кратер с диаметър около 24 км, който се е запълнил с вода и няколко милиона години е съществувал като езеро.
Северозападната зона включва двата северозападни полуострова Гринел и Колин Арчър, като тук преобладава пълмист релеф.
Климат
Климатът на острова е суров, арктичен. Температурите през краткото лято (от 40 до 55 дни) рядко се повишават над 10 °C, а зимата, температури от порядъка на -50 °C са нещо обичайно явление. Поради сухия климат не само на острова, но и в целия Канадски арктичен архипелаг валежите, предимно от сняг, са малко и почти не образуват снежна покривка.
Растителност и животински свят
Растителността е оскъдна, представена главно от тундрова растителност (треви, мъхове и лишеи) в ниските равнинни и хълмисти части, а в планинските райони на острова цари арктическа пустиня.
Поради високата си надморска височина и северното разположение на острова животинския свят е слабо представен и се състои от малка популация от овцебици и малки по размер птици и бозайници. Както и растителността животинския свят, макар и беден е концентриран в равнините Трулав (на английски: Truelove Lowland), където има по-благоприятен микроклимат и относително по-обилна арктическа растителност.
