Дактил (на старогръцки: δάκτυλος – пръст, палец) в античното метрическо стихосложение е трисрична стихотворна стъпка – една дълга сричка и две къси, т.е. общо четири мори. Бележи се със схемата ${\displaystyle -\cup \cup }$. В съчетание с хорей и спондей образува други размери: хекзаметър, пентаметър, Алкеева строфа, строфа на Сафо. Обратната стъпка се нарича антидактил или още анапест.

Названието си тази стъпка получава от пръста на човешката ръка, който също се състои от три части (фаланги). Поради неговата плавност и мелодичност, древните гърци приписвали на дактила божествен произход, като вярвали, че Дионисий разговаря с хората в дактилни стихове.

В силаботоническото стихосложение дактил е трисрична стъпка с една ударена и две неударени срички, бележи се с ${\displaystyle {\acute {-}}\cup \cup }$. Дактилен размер се получава, когато ударенията са на първата, четвъртата, седмата и т.н. сричка.

Широка употреба дактилът получава по време на периода „Буря и натиск“ в немската поезия, в творчеството на Гьоте, Фридрих Шилер и Фридрих Хьолдерлин. В българската поезия често се среща в поезията на Иван Вазов, Стоян Михайловски, Кирил Христов, Димчо Дебелянов и други.

Примери за дактилни стихотворни размери:

• Анапест
• Амфибрахий

• „Речник на литературните термини“, Наука и изкуство, София, 1968
• „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993