Роден е на 7 юни 1907 г. в монтанското село Балювица. Като младеж взема участие в Септемврийското въстание от 1923 г.[1] От 1927 г. е член на БКП. През 1926 – 1929 г. е политически емигрант. След завръщането си в България е преследван заради антидържавна дейност, хвърлян в затвора и последователно интерниран в три концлагера – Гонда вода, Еникьой и Свети Кирик. От 1941 г. участва в нелегалната дейност на Военната комисия при ЦК на БКП. През 1942 г. е съден в Процеса срещу ЦК на БРП. По време на разпитите заедно с Никола Вапцаров предават всичко. И докато Вапцаров има провинения, хванат по време на получаване на оръжие, то Исаев се спасява от смъртна присъда.
Творчеството на Исаев е със силна социална насоченост още в ранния му период, лирическият герой в поезията му най-често е борецът за свобода. Понякога разглежда и интимните изживявания на образите си, нетипично за класовото творчество. След 9 септември 1944 г. възпява победата на БКП, обществените промени в България и съграждането на новия обществен строй.
Съкилийник на Вапцаров по време на процеса срещу ЦК на БРП, Младен Исаев взема тетрадката с предсмъртните му стихотворения и успява да я запази скрита в крачола по време на престоя си в трите концентрационни лагера.[4]
Автор е на текста на известната песен „Родина“ („Високи сини планини“).
