Давид Георгиев (зограф)

Давид Георгиев
български зограф
Роден
Стенописно изображение от патронната ниша на църквата „Свети Димитър“ в Мирково
Стенописно изображение на Свети Димитър над южния вход на църквата „Свети Димитър“ в Макоцево
Стенописно изображение от патронната ниша над южния вход на „Свети Николай Чудотворец“ в Челопеч

Давид Георгиев е български зограф, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Биография

Давид Георгиев се преселва от Цариград в пирдопското село Мирково. Според спомени е дебранин.[1] На иконата на Христос Велик Архиерей от владишкия трон в „Успение Богородично“ в Пчелище пише, че е родом от Кованлък (старото име на Пчелище).[2] Живее и работи дълги години в Мирково и има много ученици от околностите.[1] Според Асен Василиев в 1850 година Давид изпълнява стенописите и иконите в църквата „Свети Димитър“ в Мирково. В 1894 година обаче стенописите са замазани.[1] Запазени са в женската църква и аркадата.[3] Иконите в храма са добре изпълнени.[1] Иконата на свети Харалампий е подписана „Ктиторъ годподинъ Харалампiѧ Нончувъ: правецъ Давид Геѡргиевъ; въ лѣто 1866 чума“. От Давид Георгиев е и престолното разпятие в същия храм с подпис „Рука Двду 1857“. Същият подпис има и на изображението на Архангел Михаил на олтарната врата с дата 1850.[4] След проведената в 2004 година реставрация на храма в църквата са възстановени много повече стенописи, но няма датиращи надписи. По стилови белези стенописите от емпорията и аркадата са на Давид Зограф, но има и от втори майстор, вероятно на негов ученик, което е косвено указание, че са изписвани през втората половина на ХІХ век.[5]

На Давид Зограф са стенописите в патронните ниши над входовете от 1856 година[3] и иконата на Исус Христос в „Свети Николай Чудотворец“ в Челопеч.[4] В храма рисуват икони и неговите ученици Иванчо Недялков от Макоцево и Иван Стоянов Зографски от Мирково.[6]

На Давид Зограф са стенописите в свода на храма „Свети Димитър“ в Макоцево – Бог Саваот и Свети Йоан Кръстител, датирани 1861.[4] Над западната врата е изображението на Света Богородица, а над южната – на Свети Димитър.[7] В параклиса на църквата „Въведение Богородично“ в Панагюрище негова е иконата „Света Богородица Плачеща“ с подпис „Плачуща Рука Двду 1855“.[4]

Дело на Давид Георгиев са стенописите на източната стена на притвора в „Успение Богородично“ в село Пчелище от 1847 година.[3]

Според Асен Василиев Давид Георгиев е способен и съвестен майстор, чиито икони се отличават с изискан колорит.[4]

Бележки

  1. ↑ а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 574.
  2. ↑ Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 653.
  3. ↑ а б в Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 839.
  4. ↑ а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 575.
  5. ↑ Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 20.
  6. ↑ Из околностите на Челопеч // Списание 360. Посетен на 3 септември 2016.
  7. ↑ Култура // Община Горна Малина. Посетен на 3 септември 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“