Гран Парадизо (на италиански Gran Paradiso; на френски Гран Паради - Grand Paradis) е връх в Грайските Алпи, в едноименния масив. Със своите 4061 м той е най-високият връх в този дял на Алпите извън масива Монблан. Също така е и единственият връх изцяло на италианска територия, който надвишава 4000 м.^[1] Макар че масивът като цяло служи за граница между Франция и Италия, върхът остава на няколко километра на изток от главното било. Около него се формира своеобразен триъгълник от реките Орко (на юг), Гранд Евия (на север) и Саваранш (на запад). Покрит е с вечни снегове.

Името му (което произлиза от италианската дума за рай) се дължи на забележителната красота на района. Тя прави впечатление на италианския крал Виктор Емануил ІІ, който през 1856 г. обявява създаването на кралски резерват. Целта е да се спаси величественият алпийски козирог (ибекс) от унищожаване. През 1922 г. неговият внук Виктор-Емануил ІІІ превръща резервата в Национален парк „Гран Парадизо“.^[2] Днес там са запазени също язовци, невестулки, хермелини и дори рисове и царски орли.

Върхът е изкачен за първи път на 4 септември 1860 г. от англичаните Джон Коуъл и У. Дъндас, придружавани от местните водачи Мишел-Амброаз Пайо и Жан Тераз. Днес повечето опити за покоряване започват от град Аоста в долината на река Дора Балтеа, откъдето с транспорт се достига до някоя от двете хижи „Фредерик Шабо“ или „Виторио Емануеле“. Маршрутът минава от северната страна, покрай забележителни водопади, по каменист терен, а в последната фаза - и по ледник.^[3] Панорамата, която се разкрива от върха, е великолепна - вижда се цялата планина от Матерхорн и Монблан до Екрен и Монте Визо.