Той е син на граф Херман фон Капенберг († 1082/1091) и съпругата му Герберга фон Хюнебург, дъщеря на Готфрид фон Хунебург, фогт фон Нойвайлер († сл. 1070). Майка му Герберга е внучка на граф Херман от Вердюн († 1029) и Матилда фон Дагсбург († 995). По баща той е внук на Готфрид, граф във Вестфалия († сл. 1060). Двамата му братя са убити през 1082/1085 г. Готфрид I е главен наследник.
Капенбергите са роднини на Хоенщауфените. По това време Капенбергите са една от най-значимите благороднически фамилии във Вестфалия. От техния замък те могат да контролират равнините във Вестфалия и до Дортмунд. Графовете имат и права в други територии, в Нидеррайн при Везел, във Ветерау при Фридберг в Хесен и в Швабия.
Готфрид I фон Капенберг е убит в битка през 1106 г.
Чрез съпругата му Беатрикс фон Хилдрицхаузен фамилията на вестфалските графове на Капенберг наследяват замък Хилдрицхаузен в Швабия и земите му.[1] Херцог Фридрих II от Швабия купува замъка ок. 1122/24 г. за 500 сребърни марки. Около 1145 г. пфалцграфовете фон Тюбинген получават бившата собственост на графовете фон Хилдрицхаузен. През 1165 г. замъкът е разрушен от Велф VII по време на Тюбингския конфликт (1164 – 1166) с пфалцграф Хуго II фон Тюбинген.
Ото фон Капенберг (* ок. 1100; † 23 февруари 1171 в Капенберг), граф на Капенберг, от 1156 г. пропст на манастир Капенберг, Блажен, и кръстник на император Фридрих I Барбароса
Аделхайд, омъжена пр. 1115 г. за граф Адолф фон Берг, фогт на Капенберг
Беатрикс фон Капенберг († 29 юли, погребана в Св. Мария Магдалена в Капенберг), омъжена за Хайнрих I фон Бракел, Едлер фон Герден (* пр. 1101; † 1158), монахиня в Нидер-Капенберг
Герберга фон Капенберг, монахиня в манастир Кведлинбург (1126 – 1137), отвлечена и омъжена пр. 1120 г. за Бернхер фон Ерпрат
Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. C.H. Beck, München 1992, ISBN 3-406-35865-9, S. 103
Herbert Grundmann: Gottfried von Cappenberg. In: Westfälische Lebensbilder. Bd. 8, 1959, ZDB-ID 222275 – 9, S. 1 – 16 (auch als Sonderdruck: Aschendorff, Münster 1959, Digitalisat (PDF; 942 kB)).
Wolfgang Bockhorst: Die Grafen von Cappenberg und die Anfänge des Stifts Cappenberg. In: Irene Crusius, Helmut Flachenecker: Studien zum Prämonstratenserorden (= Veröffentlichungen des Max-Planck-Instituts für Geschichte. 185 = Studien zur Germania Sacra. 25). Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 2003, ISBN 3-525-35183-6, S. 57 – 74.
Friedrich Wilhelm Bautz: Gottfried von Cappenberg. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 2, Bautz, Hamm 1990, ISBN 3-88309-032-8, Sp. 272 – 273.
Wilhelm Crecelius: Gottfried von Cappenberg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 106 f.
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VIII, Tafel 98a., Vol. XXVI, Tafel 141B.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 141B.
Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 8:98b
↑Caspar Geisberg: Das Leben des Grafen Godfried von Kappenberg und seine Klosterstiftung. In: Verein für Geschichte und Altertumskunde Westfalens (Hrsg.): Zeitschrift für vaterländische Geschichte und Altertumskunde (Westfalen). Band 12. Regensberg, Münster 1851, S. 331.