Тази статия или раздел има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати.

Гликанът е полимер, съставен от монозахариди, свързани помежду си чрез гликозидна връзка.

В бактериите под формата на олиго- или полизахариди, прикрепени към гликолипиди и гликопротеини, те играят основна роля в клетъчните мембрани и междуклетъчната комуникация. При животните участват както на клетъчно ниво, така и на ниво организъм, както например за хитина при ракообразните. Растенията произвеждат сложни и особено устойчиви гликани, каквато е например целулозата.

Гликаните могат да бъдат прикрепени към протеини в гликопротеини и протеогликани.

Гликаните често се използват от патогени, включително вируси,^[1] за да разпознаят и да се прикрепят към своя гостоприемник.

При определени автоимунни заболявания тялото може да атакува някои от собствените си гликани.

Хепаринът е гликозаминогликан, използван в медицината като антикоагулант.

Тази статия, свързана с органична химия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Glycane в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​