Георги Парцалев
Георги Иванов Парцалев е български театрален и филмов актьор. През кариерата си играе предимно комедийни роли в театъра и киното.
Биография
Роден е в Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназията в Плевен , след което учи медицина в Софийския университет .
Работил е в „Театъра на Трудовата повинност“ през 1954 г., „Театъра на Строителните войски“ през 1955 г. и от 1956 г. в Сатиричния театър , а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13 “. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични“ концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон “ (1967), „Кит “, „Петимата от Моби Дик “ (1970), „С деца на море “ (1972), „Сиромашко лято “ (1973), „Баща ми бояджията “ (1974), „Два диоптъра далекогледство “ (1976), „13-та годеница на принца “ (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот така и не се сбъдва.
Член е на Съюза на българските филмови дейци (1974).
Не се жени и няма деца. Парцалев е гей , обаче не го разкрива публично.[ 1]
През 1964 г. „народната власт“ сътворява процес срещу хомосексуалните интелектуалци на България. Парцалев е арестуван заедно с други представители на изкуството по това време.[ 2] Делото е показно и участта на обвинените е смятана за решена. 4 години по-късно, на 1 май 1968 г., хомосексуалните актове са официално декриминализирани.
Георги Парцалев умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 г. от левкемия.[ 3] [ 4] Оставя след себе си своите майка и сестра.
Награди и отличия
Театрални роли
В Сатиричния театър
„Баня “ от Владимир Маяковски (1957; реж. Стефан Сърчаджиев ) – Оптимистенко
„Дванайсетте стола “ от Иля Илф и Евгений Петров (1958; реж. Гриша Островски ) – Кислярски и Едноок
„Криво седи - право съди “ от Нейчо Попов и Енчо Багаров (1959; реж. Гриша Островски) – няколко роли
„Побеснялото агне “ от Аурел Баранга (1959; реж. Михай Райку) – Таке Имиряну
„Дървеница “ от Владимир Маяковски (1959; реж. Боян Дановски ) – Продавач на копчета, Кум и Пияница
„Главата на другите “ от Марсел Еме (1960; реж. Гриша Островски) – Горен
„Чичовци “ от Иван Вазов (1960; реж. Методи Андонов ) – Хаджи Смион
„Балът на манекените “ от Бруно Ясенски (1961; реж. Гриша Островски) – Делегатът
„Удържимият възход на Артуро Хи “ от Бертолт Брехт (1961; реж. Боян Дановски, Методи Андонов) – Актьорът
„Когато розите танцуват “ от Валери Петров (1961; реж. Гриша Островски) – Съседът
„Свинските опашчици “ от Ярослав Дитл (1962; реж. Методи Андонов) – Нуц
„Импровизация “ от Радой Ралин и Валери Петров (1962; реж. Гриша Островски) – няколко роли
„Михал Мишкоед “ от Сава Доброплодни (1963; реж. Методи Андонов) – Михал
„Щръклица “ от Панчо Панчев (1963; реж. Вили Цанков ) – Чорбаджи Петко
„Четвъртият прешлен “ от М. Ларни (1964; реж. Гриша Островски) – Борис Мингвенген
„Червен смях “ по Георги Кирков , Христо Смирненски , Гео Милев , Александър Жендов , Крум Кюлявков , Георги Караславов и Орлин Василев (1964; реж. Боян Дановски, Гриша Островски, Методи Андонов) – няколко роли
„Мачово бърдо “ от Мирон Иванов (1964; реж. Методи Андонов) – Денчо Отнянов
„Смъртта на Тарелкин “ от Александър Сухово-Кобилин (1965; реж. Методи Андонов) – Варавин и Порутатаринов
„Краят на началото “ от Шон О'Кейси (1965; реж. Методи Андонов) – Дери
„Ревизор “ от Николай Гогол (1966; реж. Методи Андонов) – Осип
„Големанов “ от Ст. Л. Костов (1966; реж. Нейчо Попов) – Горилков
„Суматоха “ от Йордан Радичков (1967; реж. Методи Андонов) – Иван Гамаша
„Сватба за цяла Европа “ от А. Арканов и Г. Горин (1968; реж. Нейчо Попов) – Василий Журенков
„Сняг “ от Валери Петров (1968; реж. Гриша Островски) – Председателят
„Петрол “ от Иван Радоев (1968; реж. Асен Шопов ) – Горският
„Женитба “ от Николай Гогол (1971; реж. Нейчо Попов) – Подкальосин
„Фаталната депеша “ от Орлин Орлинов (1971; реж. Борис Спиров ) – Поп Гочо
„Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост “ от Георги Мишев (1972; реж. Гриша Островски) – няколко роли
„Кораб с розови платна “ от Борис Априлов (1974; реж. Никола Петков ) – Начев
„Януари “ от Йордан Радичков (1975; реж. Любомир Шарланджиев ) – Сусо
„Енергични хора “ от Василий Шукшин (1976; реж. Борис Спиров) – Аристарх
„Състезанието “ от Петър Караангов (1976; реж. Александър Попов ) – Ловецът
„Интервенция “ от Лев Славин (1977; реж. Валентин Плучек ) – Полковник Фреданбе
„Как се обира една банка “ от Сами Фаяд (1978; реж. Борис Спиров) – Августино Капече
„Рейс “ от Станислав Стратиев (1980; реж. Младен Киселов ) – Алдомировци
„От много ум... вражалец “ по Ст. Л. Костов (1980; реж. Асен Шопов) – Вражалеца
„Чичовци “ от Иван Вазов (1981; реж. Маргарита Младенова , Младен Киселов) – Хаджи Смион
„Представянето на „Хамлет“ в село Долно Туткаво “ от Иво Брешан (1981; реж. Уляна Матева ) – Мило Пърлето
„Кошници “ от Йордан Радичков (1982; реж. Младен Киселов) – Давидко
„Обичате ли човешко? “ от Мирон Иванов (1989; реж. Здравко Митков ) – Професор Лютибродски
„Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич ) – Бранислав Нушич
Телевизионен театър
„Чичовци“ (1963) (Иван Вазов )
„Учителят“ (1964) (от Ст. Л. Костов )
„Политикани“ (1964) (от Рачо Стоянов )
„Юнаци с умни калпаци“ (1968) (от Никола Русев )
„Кучешка огърлица“ (1968)
„12 стола“ (1969) (Илф и Петров )
„Недорасъл“ (1969) (от Денис Фонвизин )
„Сред героите на Йовков“ (1970) (Йордан Йовков )
„Свирач на флейта“ (1970) (Йордан Йовков)
„Кардашев на лов“ (1971) (Иван Вазов )
„Опечалена фамилия“ (1971) (от Бранислав Нушич ) – Агатон
„Тайната на младостта“ (1972) (от Миклош Дярваш )
„Козя пътека“ (1972) (Йордан Радичков ), мюзикъл
„Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол )
„Годеж“ (1973) (Алеко Константинов )
„Минали времена“ (1973) (Алеко Константинов)
„Българи от старо време“ (1973) (Любен Каравелов ) – хаджи Генчо, учител
„Криворазбраната цивилизация “ (1974) (от Добри Войников ) – чорбаджи Коста
„Телерезада“ (1974) (Пейо Яворов ), мюзикъл
„Малакова“ (1974) (Петко Славейков )
„Ловчанският владика“ (1975) (Теодосий Икономов ), мюзикъл
„Зех тъ, Радке, зех тъ! “ (1976) (Сава Доброплодни ), мюзикъл – Михал – богат, безумен и сяка чи Радка го люби
„Сто години самота“ (1976) (Габриел Гарсия Маркес )
„История на отживялото живуркане“ (1979) (Михаил Салтиков-Шчедрин и Сергей Михалков ), 2 части – пречистения
„Милионерът“ (от Йордан Йовков , реж. Младен Младенов )
„Безумният Журден“ (1980) (от Михаил Булгаков по мотиви на Молиер , реж. Магда Каменова ) – Панкрас
„Шлагери“ (1980) (Любен Попов )
„Вестникар ли?“ (1982) (от Иван Вазов, реж. Асен Траянов ) – Иванчо
„Под слънцето, близо до морето“ (1982) (Мирон Иванов )
„Чуждото дете“ (1983) (В. Шиваркин)
„Чичовци“ (1984) (Иван Вазов ), мюзикъл – хаджи Ахил
„Интермедии“ (1985) (Мигел де Сервантес )
„Учителят“ (1990) (от Ст. Л. Костов)
Хумористични миниатюри
„Лоенгрин“ (Курт Гьоц ) – санитарния инспектор Бидерман
Филмография
Филми за Георги Парцалев :
Памет
На името на Георги Парцалев е наречена улица в родния му град Левски, както и улица в квартал „Драгалевци “ в София (Карта ).
Неговото име носи и читалището в родния му град.
В родния му град Левски е открита къща музей с негови вещи и икони, дарени от сестра му.
От 2005 г. през месец юни се провеждат театрални празници, носещи неговото име.
Библиография
Иван Келиванов, „На лицето усмивка, на сърцето тъга“ . София: ИК „Пропелер“, 2000.
Илия Ангелов, „Тъжният клоун Георги Парцалев“ . София: ИК „ДБ Мария“, 2002.
Севелина Гьорова, „Георги Парцалев. Сълзата на Дон Кихот“ . София: Дамян Яков, 2005. ISBN 954-527-299-6
Пенчо Ковачев , „Всенародният любимец Георги Парцалев и проклятието да си гей в НРБ“ . София: ИК „Труд“, 2018. ISBN 9789543985715
Георги Тошев , „Георги Парцалев - Хамлет от Левски“ . София: Книгомания, 2020. ISBN 9786191952588 .
Бележки
↑ Тошев, Георги. Георги Парцалев - Хамлет от Левски. Книгомания, 2020. ISBN 9786191952588 .
↑ Груев, Михаил. Комунизъм и хомосексуализъм в България (1944–1989 г.) // librev.com. 7 декември 2009. Посетен на 9 декември 2024.
↑ Ангелов, И. (1999). Тъжният клоун . София: Илия Ангелов.
↑ Калчева, Валерия. Латинка Петрова: Парцалев изгасна от левкемия в съседна стая с патриарх Максим // БЛИЦ, 23 януари 2012. Посетен на 09.09.2012. Той си отиде от левкемия, кръвоносните му съдове се чупеха. Говорила съм с професора, който го лекуваше. Той ми каза: „Лоти, няма никакъв СПИН, защо говорят глупости?!“
↑ Парцалев // БНТ, Посетен на 28 май 2024.
Външни препратки
Уикицитат
Нормативен контрол